Тор от морски утайки може да промени изцяло родното биоземеделие. Освен конкурентна цена, морската тор има и други предимства - може да увеличи добивите с 20 % и да осигури на почвата дългосрочна стабилизация. Разработката е на учени от Института по океанология към БАН. Варненските специалисти са разработили и план за извличането на практически неизчерпаемите запаси от утайките в Черно море.

Натрупаните на дъното сапропелни утайки са продукт на измрялата планктонна биомаса в резултат на потопа. Морската тиня, натрупвана с хилядолетия, предизвиква интереса на варненските учени преди близо 30 години. Следват анализи и проучвания. Така наяве излизат ценните качества на утайките.

Морската тор стимулира растежа на растенията, ускорява съзряването, повишава добива и неутрализира киселинността на почвите. Качеството на сапропелите са доказани след опити в три специализирани института. Учените са провели успешни опити за оценка на въздействието върху пшеница, домати, пипер, патладжан, маслодайна роза и др. В някои случаи морската тор дори превъзхожда изкуствените торове, разкрива проф. Петко Димитров, учен-океанолог и дългогодишен служител в Института по океанология към БАН.

Освен като естествена биотор, утайките могат да се използват с успех за рекултивация на опорочени земи. Приложение могат да намерят и в производство на хидро, топло, електро и звукоизолационни плочи, както и във фармацевтиката, козметиката и балнеологията.

Сапропелите се намират на дълбочина между 1500 и 2200 метра под морската повърхност. Голямата дълбочина от една страна оскъпява добива, но от друга експлоатацията на находищата от сапропели няма да има негативни последици за морската среда, тъй като се намират в сероводородната зона. Другият голям плюс на морската тор е, че запасите от нея са практически неизчерпаеми.

Тон морска тор ще излиза между 200 и 250 долара. Промишлени количества могат да се добиват с кораб, чрез хидравлична система, проучили са варненските океаонолози. Разработката може да се реализира и с пари от Европа, ако програма „Черно море" получи финансиране от Европейския съюз, не крие надеждите си проф. Петко Димитров.