ГЕРБ губи около 1 процент от избирателите си, а БСП - около 2 и разликата между управляващата партия и основната опозиция в момента е около 5 процента, показва изследване на общественото мнение на "Алфа рисърч", публикувано във вторник, 9 октомври. То епроведено сред 1021 граждани от 20 до 28 септември и според него за ГЕРБ биха гласували 21,4 % от избирателите срещу 16,1 за БСП. Куневата партия "България на гражданите" регистрира ръст от почти 1 на сто до 6,4, а ДПС стои на около 5 %.

С около 2 % подкрепа СДС след раздялата с Костов остава на ръба на влизането в парламента най-вече заради спадащата готовност за гласуване. ДСБ от своя страна има 1,3 на сто, "Атака" - около 1,4. И трите формации губят подкрепа в сравнение с предходното изследване, но то е в рамките на десети от процента и е трудно да се каже доколко това е тенденция предвид на общо ниските нива на подкрепа.

По-нататък в подреждането следват ВМРО (1 %), ЛИДЕР с 0,9, ГОРД на Слави Бинев с 0,7, НДСВ и националистическата формация на Валери Симеонов имат по половин процент.

За първи път, откакто е на политическата сцена рейтингът на министър-председателя Бойко Борисов е отрицателен (37 неодобрение срещу 32 на сто одобрение), а поддържащите правителството са 18 %. Не го харесват 45 на сто от избирателите.

Най-харесван министър е Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.

Над  70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката. Спад е налице и в личния рейтинг на почти всички министри.

От встъпването му в длъжност като премиер до сега, определящите се като  симпатизанти на Б. Борисов падат два пъти (от 60 на 32 на сто). През септември министър-председателят събира повече критици, отколкото поддръжници (37%:32%). Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата, сред пенсионерите и земеделските стопани. В по-малък мащаб критичните настроения започват да доминират също така и сред държавната администрация, свободните професии, малкия и среден бизнес.

От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60%). От своя страна, Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успешен. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението  си и в момента е най-харесваният политик  на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт.

Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс  в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.

Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно, най-високо е неодобрението към  министрите,  чиито ресори засягат пряко преобладаващата  част от българските граждани  –  Симеон Дянков (спад  14%), Десислава Атанасова (спад  10%), Цветан Цветанов  (спад 7%), Тотю Младенов (спад  5%).

За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Респективно, Симеон Дянков и Тотю Младенов са министрите, които събират най-много слаби оценки. Десислава Атанасова и здравната политика е следващата „двойка”, при която е налице висока степен на съвпадение  между  негативна оценка  за водената политика и недоверие към ресорния министър.

Социолозите коментират, че 10 месеца преди парламентарните избори нараства чувството на несигурност сред избирателите, на колебание и това е предпоставка за манипулация на вота. Леко (до 38,3 %) нараства делът на хората, които заявяват, че няма гласуват. 

Усещането за електорална безизходица, намиращо израз в споделяната от мнозинството български граждани теза „правителството не работи добре, но не виждам негова алтернатива“ е благоприятна почва за конюнктурен и манипулируем вот, а резултатите от него – предпоставка за коалиционни комбинации, отклоняващи се от нормалната политическа логика, пише още в коментара на изследването .