229 млрд. лв. е общото нетно богатство на българите към края на юни. Приблизително такова е било и нивото им през същия месец на 2011 г. Въпреки това за второ поредно тримесечие се отчита ръст. Той се дължи на сравнително бързото увеличение на финансовите активи на домакинствата, става ясно от анализ на „Уникредит Булбанк”.

В сумата за нетното богатство на домакинствата е включена стойността на жилищата и обемът на финансовите активи на гражданите, без в нея да се калкулират натрупаните от тях борчове.

От анализа става ясно, че към края на юни 207,8 млрд. лв. от цялото състояние на българите се пада на имотите. Спрямо същия период на 2011 г. тези активи са се обезценили с 4,761 млрд. лв.

Към края на първото полугодие на тази година финансовото богатство на домакинствата възлиза на 41,8 млрд. лв. То обаче се е увеличило с 12% за година. Това означава, че финансовите активи на българите са нараснали с близо 945 млн. лв. От анализа става ясно още, че увеличението се дължи предимно на банковите депозити. Спестяванията на гражданите в банките набъбнаха с 14% на годишна база и към края на юни достигат 32,4 млрд. лв.

Спестяванията по линия на пенсионните фондове и животозастраховането също се увеличават, пише в анализа. Например средствата в пенсионните фондове са се увеличили със 196 млн. лв. през второто тримесечие благодарение на задължителните вноски и достигнаха малко над 5 млрд. лв. Животозастрахователните резерви също са допринесли за ръста в богатството на домакинствата. Те достигнаха 628 млн. лв., което е повишение от близо 14% за една година.

Неблагоприятно се развиват единствено инвестициите, които са пряко свързани с местния финансов пазар. Например вложенията в акции са намалели със 140 млн. лв., а в дружествата със специална инвестиционна цел - с 21 млн. лв.

„Като цяло през второто тримесечие на годината домакинствата ускориха темповете, с които заздравяват общата си финансова позиция“, коментира Милен Касабов, старши икономист в УниКредит Булбанк. По думите му растежът на финансовото богатство на българите се ускорява, докато дългът засилва темповете си на спад.

Така дългът на домакинствата намаля с 1,3% на годишна база до 20,5 млрд. лв. Това означава, че само за една година домакинствата са свили борчовете си с общо 270 млн. лв.

Общият обем на ипотечните кредити е намалял с 0,5% на годишна база през второто тримесечие на тази година до близо 9,3 млрд. лв. В тази сума са включени ипотеките както от небанкови финансови институции, така и от банките. При потребителските заеми и овърдрафтите също се отчита намаление. Според експертите, подготвили анализа, това може да е знак за устойчива слабост във вътрешното потребителско търсене.