Длъжниците стават все по-изобретателни в опитите си да избегнат удовлетворяване претенциите на кредиторите. Едни от тях прехвърлят имотите си на близки и роднини, а други лъжат, че получават минимална работна заплата. Това показа проверка на „Монитор” сред колекторските агенции.

Нередовните платци прехвърляли жилища и ниви на свои роднини и близки хора, за да не бъде имуществото им отнето от кредиторите. Обикновено това бил по-лесният начин длъжниците да се освободят от собствеността, която има риск да загубят. Опитите имуществото да бъде продадено свободно на пазара трудно можело да завършат с успех заради продължаващата криза в имотния бранш и липсата на достатъчно сделки.

Проблемът с прехвърляне на активи бил най-сериозен при междуфирмените дългове, разказват адвокати. Имало редица случаи, при които кредиторът се оказвал пред „кухи” компании без никакво имущество и събирането на вземанията се оказвало почти невъзможно.

По принцип законът забранява на длъжника да се разпорежда с имота по такъв начин и с действията си да уврежда кредитора, коментира Мартин Деспов от Агенцията за събиране на вземания. По думите му в такива случаи кредиторът може да започне съдебно производство за отмяна на прехвърлянето. Обикновено обаче тази процедура била много дълга и затова рядко засегнатите лица тръгвали по този път.

Междувременно Райна Миткова-Тодорова, управител на “ЕОС Матрикс”, разказа за друг трик, чрез който нередовните платци все по-често се опитвали да се укрият от кредиторите. С помощта на своите работодатели те лъжели за това на каква заплата се осигуряват. Например при проверка в Националния осигурителен институт (НОИ) единия месец дадено лице се осигурявало на 1000 лв., а следващия - на минимална работна заплата, обясни Миткова-Тодорова. Това на практика ставало след уговорка между служителя и неговия шеф.

По думите на Миткова-Тодорова обаче това създавало сериозни проблеми на кредиторите, защото така на практика не можело да се наложи запор на заплатата на съответния длъжник. Причината е, че по закон нередовният платец трябва да разполага с определени средства, които да му осигурят минимален стандарт на живот.

В такива случаи колекторските фирми уведомявали Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, защото подобни действия представляват директно преминаване в сивата икономика.