Според ново изследване на водещи европейски експерти в сферата на езиковите технологии, повечето европейски езици са заплашени от дигитална смърт. След оценка на състоянието на езиковите технологии за 30 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа, експертите достигнаха до извода, че езиковите технологии за 21 от 30-те изследвани езика или „са недоразвити”, или са „слабо развити”.

Изследването е проведено от Европейската мрежа за върхови постижения META-NET, в която членуват 60 изследователски центъра от 34 страни, сред които е и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, съобщиха от пресцентъра на БАН.

Проучването е проведено от над 200 експерти и е обобщено в Бели книги за различните езици (30 на брой), които са публикувани от META-NET (печатни издания и онлайн) и включват обзор и оценка на състоянието на наличните езикови технологии за всеки език в четири различни категории: автоматичен превод, обработка и синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси. В поне една от тези категории 21 от 30-те езика (т. е. 70%) получават най-ниската оценка (т.е. за тях липсват езикови технологии или съществуващите технологии са недоразвити), като за български категорията със слаба оценка е автоматичният превод.

Няколко езика, сред които исландски, латвийски, литовски и малтийски, получават най-ниска оценка и в четирите категории. Състоянието на наличните езикови ресурси и технологии не е оценено като „отлично” за нито един език, ресурсите за английски получават висока оценка, след това се нареждат холандски, френски, немски, италиански и испански език, които са оценени като „средно развити”.

Технологиите и ресурсите за езици като баски, български, каталански, гръцки, унгарски и полски са категоризирани като „фрагментарно развити”, което означава, че са сред езиците с висок риск от отмиране в дигиталната епоха. Тоест, за момента българският език (получил средна оценка в категориите обработка на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси) не е застрашен, но ситуацията би могла да се промени значително с навлизането на ново поколение технологии, използващи наистина ефективно естествените езици, съобщават от БАН.