"Марин ще го набия. Тази жена, с която се е захванал, ще му изяде главата". Приятел, станал очевидец на страстната връзка между 27-годишния Марин Василев и 14 г. по-голямата му приятелка Люба, предупреждава бащата на младия мъж. Без да предполага, че думите му ще се окажат пророчески и месеци по-късно ще се сбъднат.

На 21 юли 2010 г. шуменецът Марин, който от 2004 г. живее и работи във Варна, е заклан като животно от любимата си. По тялото му, гърба, тила, ръцете, краката и главата са преброени 23 рани от нож "Солинген".

Варненският окръжен съд дава в началото на 2012 г. 15 г. затвор за Люба Кантарджиева и постановява да бъде задържана в залата, защото има и стара неизтърпяна присъда за кражба. Жената трябва да плати и 100 000 лв. кръвнина на почернения родител Димо Михалев, баща на Марин. Наказанието е потвърдено и от Варненския апелативен съд. Магистратите преценяват, че то е удачно, защото психиатрична експертиза показва, че

Люба страда от личностно разстройство и е емоционално нестабилна - лесно се пали и избухва. Постоянни скандали съпътствали връзките й.

Кантарджиева обжалва пред Върховния касационен съд и иска делото да се върне обратно на първа инстанция и обвинението да се промени. Жалба е подадена както от адвоката й, така и от самата нея. На три листа ръкописно подсъдимата подробно е обяснила защо иска делото да се върне. Според нея трябва да бъде съдена за убийство, извършено в състояние на афект, или в пределите на неизбежната отбрана, или че е причинила умишлено телесна повреда, довела до смърт.

На 19 октомври предстои Върховният касационен съд да разгледа делото, да изслуша страните и да излезе с окончателна присъда. Предишното заседание се отложи поради отсъствието на защитника на Кантарджиева. Пред върховните съдии тя обясни, че е изненадана от липсата му, защото предната вечер се чули и той я уверил, че ще присъства.

Родителят на Марин - Димо Михалев, не крие надеждата си, че очаква съдиите да потвърдят наказанието.

"Това, което най ме ядосва, е, че тя никога не каза

"Съжалявам", гневи се бащата. "Един ден ще излезе от Сливенския затвор, но той от дупката - не. Младо, добро момче, на всички помагаше, и не защото ми е син го твърдя", казва бащата, който освен Марин има още двама синове и три дъщери. "И всичките от една жена", набляга човекът, който допреди години се е занимавал с частен бизнес, а сега е пенсионер.

Бащата на Марин не крие, че не е одобрявал връзката на сина си заради голямата разлика в годините между двамата. "Тя няма един ден трудов стаж.

Според мен, докато е била с него, е ходела и с други мъже и това е една от причините за скандалите им", предполага родителят. Люба също упреква Марин в други връзки.

"Доколкото знам, тя е посягала и на бившия си съпруг, с когото са разведени и от когото има дъщеря", твърди Михалев. Момичето живеело при баща си.

Марин и Люба се запознали през 2008 г. Той работел в денонощен магазин за алкохол на ул. "Капитан Райчо" във Варна. Тя му била клиентка, разменили си телефоните и от дума на дума любовта им пламнала.

Бързо заживели заедно и се местели от квартира на квартира.

Връзката им обаче била съпътствана от постоянни скандали. Ту се разделяли, ту пак заживявали заедно. Марин дори подал оплакване в прокуратурата срещу любимата си, но после го оттеглил. При една от разделите им Люба отишла в магазина за алкохол посред нощ и с глава счупила прозореца. Той повикал "Бърза помощ", придружил я до болницата, където я зашили. Драматичният сюжет ги събрал за пореден път.

През март 2010 г. двамата заживели в нейния апартамент на третия етаж в бл. 66 в кв. Възраждане. Съседите им ставали свидетели на постоянни крясъци, които се разнасяли от жилището.

С яка разправия започнал и фаталният 20 юли 2010 г.

Още щом се събудили, докато си пили кафето в хола, се скарали.

След минути обаче се сдобрили и даже отишли заедно на плаж, където прекарали докъм 17 ч.

Щом се прибрали, потърсили приятел, който да им помогне да преместят мебелите, за да поставят изпрания мокет. Почерпили се с бира и около 20 ч помощникът си тръгнал.

Само два часа продължила хармонията помежду им. Направили си салата, седнали на по ракия и така докъм 22,30 ч, когато скандалът избухнал с нова сила.

Крясъците разтърсили блока. Двамата се гонели из апартамента, обиждали се, блъскали, събаряли мебели. Някъде след 23 ч на комшия от долния етаж му дошло до гуша от шумотевицата, а и чул мъжки стенания и се качил да види какво става. Площадката обаче била преградена с метална решетка и съседът не стигнал до вратата на Кантарджиева. Пристигналите полицаи позвънили на съседка на Люба, после и на нейната врата, но никой не им отговорил и си тръгнали. "Ако бяха по- настоятелни, сега Марин щеше да е жив", предполагат неговите близки.

След близо половинчасово затишие последвали крясъците на Люба. Тя истерично викала: "Ти ли? Ти ли?". Докато се карали, около 00,45 часа Люба и Марин стигнали до спалнята. Жена от отсрещния блок, която говорела по мобилния си телефон на прозореца, наблюдавала сцената. Двамата влетели в стаята - Люба била по сутиен и бикини, а Марин по боксерки.

Той я блъснал върху леглото и легнал върху нея. Останали така около 2-3 минути и за миг крясъците затихнали. Опитите му да се помирят и да правят секс обаче претърпели провал, защото Люба успяла да го отблъсне, крещейки

"Ти бебе ли ще ми правиш?"

Разхвърчали се възглавници, пръснали се чаши. Крясъците на Люба продължили. В един момент в ръцете им попаднали два ножа. Тя започнала да ръга любимия си в гърба, тила, главата, краката, ръцете и така 23 пъти. 5 от раните били в главата и тила, 13 в гърба, 5 в лявата ръка.

"Моля те, остави ме!", молел се, а тя му отговаряла: "Ще те убия".

"Моля те, господи, помогнете ми !", стенел мъжът. В този момент жената от отсрещния блок видяла как мрежата на балконската им врата се опръсква с кръв.

Когато Марин се свлякъл на пода, Люба загасила лампата и отишла в другата стая.

От две от нараняванията започнал да навлиза въздух в гръдния му кош и едновременно с това изтичала кръв, констатирали по-късно медиците. "Той изгубил голямо количество кръв, като същевременно белият му дроб се притискал от събиращия се в гръдната кухина въздух. Известно време бил в съзнание, усещал мъчително задълбочаващ се недостиг на въздух и осъзнавал какво се случва с него", пишат в заключението си съдебните медици. В един момент изгубил съзнание и около 2,30 часа на 21 юли 2010 г. починал.

Минути по-късно Люба се обадила на брат му с думите: "Ела да прибереш брат си оттук". "Ти луда ли си, виж кое време е", отговорил той и затворил телефона. Тя опитала да говори с него още два пъти, но мъжът, който познавал темперамента й, повече не вдигал телефона.

Сутринта Люба се измила и преоблякла.

Ризата, с която била облечена предната вечер, мушнала в пералнята, а ножа, с който бил наръган Марин, оставила на плота до мивката в кухнята. В жилището нямало ток и решила да провери какво става. Излязла от апартамента и позвънила на съседка. Люба изглеждала добре и спокойна според свидетелката.

След като се прибрала, в 9,26 ч повикала "Бърза помощ". Когато екипът видял окървавения труп на Марин, повикал и полиция.

След убийството Люба лежи три месеца в килия. После я пускат под домашен арест. След произнасянето на присъдата е задържана още в залата и в момента се намира в Сливенския затвор. Пред медиите Кантарджиева обявява, че ще се самоубие, ако влезе окончателно в затвора.

Бащата: Исках да му даря органите

Неговото сърце можеше да трепти в друг организъм. Бях съгласен да му даря органите, ако имаше такава възможност, казва през сълзи Димо Михалев, баща на убития Марин. Лекарите обаче му обяснили, че няма такава възможност, защото трупът е престоял много време и сърцето, бъбреците и черният дроб вече не може да се трансплантират в друго тяло.

Бащата твърди, че е поддържал постоянно връзка по телефона със сина си.

"Почти през ден ми се обаждаше. Като го питам как е, той само ми каже: "Добре сме, добре сме" и толкова". Михалев обаче не отрича, че синът му не е споделял с него подробности от живота си във Варна. Родителят му живее в Шумен и само веднъж-два пъти се засякъл с Люба. "Много пъти съм му казвал: Татко, тази жена не е за теб", признава Димо Михалев.

"Бяхме веднъж заедно на Мадарския конник. Седнахме там, пихме по едно кафе и като баща я разпитвам къде работи, с какво се занимава. Тя ми отговори, че била шивачка, но напуснала, а Марин й търсел работа", връща се назад бащата. Втората им среща била във Варна, но и тя била за кратко.

Михалев не отрича, че синът му си пийвал. Твърди обаче, че през лятото Марин пиел само бира, а зимата - от домашното вино.

Експертизите установяват алкохол както в кръвта на Марин, така и на Люба. Според заключението той е бил със средно алкохолно опиянение, а тя с леко.