Българската държава ще състави документ, в който ще формулира основни принципи на своята политика, от които няма да отстъпва в отношенията си със съседните държави. Това каза на пресконференция министърът на външните работи Николай Младенов. Той нарече тези принципи "червени линии". Министърът заяви, че България е и ще бъде винаги отворена страна, която насърчава гости от съседните страни, развитие на търговските отношения и подкрепя разширяването на ЕС.

България няма да позволи да се преиначава нейната история, нейната идентичност, защото тя е българска и не е мястото на политиците да се опитват сега да измислят някакви тълкувания, каза Младенов.

Документът с "червените линии" ще бъде обсъден на първата редовна среща на българските посланици от балканските страни, които ще бъдат в София, за да започнат обсъжданията на параметрите на документа и за цялостен преглед на отношенията.

Имаме трайни, културни, исторически, политически интереси като българска държава, които трябва да бъдат защитени в региона в един нормален и конструктивен диалог с нашите съседи. Развитието на българските общности, запазването на българския език, на българската култура във всички тези страни е основен приоритет за нашето общество не от вчера. Затова смятам, че е крайно време да проведем един конструктивен, открит и надявам се, спокоен дебат в българското общество и в българското Народно събрание и да формулираме основни параметри, основни принципи и, разбира се, основни червени линии, от които няма да отстъпим в политиката си към нашите съседи, за да бъдат те ефективни, за да бъдат конструктивни и да допринасят за това, което в крайна сметка е стратегически важно в нашия регион - да има стабилност, развитие, икономическа свобода, това трябва да стане на базата на максимално съгласие между политическите сили и обществото, каза Младенов.

Той допълни, че България ще продължи да помага на съседните страни по пътя им на европейската интеграция.

По-рано в Брюксел комисарят по разширяването Шефан Фюле заяви, че България е една от страните, която стана член на ЕС при последното разширяване, чийто граждани чувстват предимствата от присъединяването. Той заяви това по повод на реакцията на някои български медии срещу планираната изложба "1000 години писмена традиция в Македония", която трябва да се състои в Брюксел. Мнението на българските историци е, че няма македонска писмена традиция, понеже в по-голямата част от визирания период не е е съществувал отделен македонски език.

Обшественици, учени и граждани поискаха българската държава да реагира на планираната изложба и да осуети провеждането й под това име. Македонските медии интерпретираха българската реакция като дублиране на гръцката позиция, която от десетилетия блокира евроатлантическата позиция на Македония. Медиите и властите в Скопие са на мнение, че повечето съседни държави са негативно настроени към бившата югославска република и умишлено спъват нейната интеграция в евроатлантическите структури. Заради спора с Гърция за името Македония не успя да получи покана за членство в НАТО, което се счита като първа стъпка по пътя за пълноправно членство в ЕС.