Към 2015 г. "Газпром" може да загуби съществен дял от европейския пазар заради добива на шистов и конвенционален газ в много страни от Стария континенент. Сред тях е и България, която само преди ден подписа важен договор за започване на проучване за нефт и синьо гориво в шелфа на Черно море.

Въпросът за загубата на позиции от „Газпром” бе повдигнат не от кой да е, а от самата Русия.

Към 2015 г. "Газпром" може да загуби съществен дял от европейския пазар заради добива на шистов и конвенционален газ в много страни от Стария континенент. Сред тях е и България, която само преди ден подписа важен договор за започване на проучване за нефт и синьо гориво в шелфа на Черно море.

Въпросът за загубата на позиции от „Газпром” бе повдигнат не от кой да е, а от самата Русия.

Данните за разбиването на монопола на руската компания се съдържат в анализ на московски експерти, който предизвика смут в министерството на енергетиката.

Анализът показва, че продажбите на на руския газов монополист „Газпром” през 2011 г. са били за 4 трилиона и 700 милиарда рубли. Основните печалби на държавната компания обаче идват от чужбина, където цените са доста по-високи, се посочва в анализа. Позицията на „Газпром” на пазара на Стария континент в момента е застрашена, тъй като европейските страни една след друга търсят възможности, за да заобиколят Русия при покупката на синьо гориво или да намалят потреблението си чрез други технологии.

Москва пък панически се опитва да разшири експортните си пазари. Но бумът на шистовия газ в Америка застрашава тези перспективи. През 2010 г. добивът на шистов газ в САЩ бе 150 млрд. куб. метра, тоест почти колкото е износът на „Газпром”.

В анализа се посочва директно, че ако шистов газ започне да се добива и в Европа, то това ще постави под заплаха мащабни проекти на „Газпром”, като „Южен поток”, чието изграждане може да струва приблизително 25 млрд. долара.