По 800 тира с употребявани дрехи, или около 10 000 тона влизат в страната ни на месец. Това съобщиха от Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба в България.

По данни на "Галъп интернешънъл" 41 на сто от българите пазаруват употребявани дрехи. По сметките на браншовиците обаче този дял е 50 на сто, но българите не си признават. Факт било обаче, че хората у нас все повече купували дрехи втора ръка. Сред тях имало и заможни клиенти, които безпогрешно разпознавали истинските маркови стоки и купували оригинали на световноизвестни дизайнери на една десета от цената им. Те пазарували и аксесоари като чанти, шалове, ръкавици. Богаташите били сред специалната клиентела на някои вериги за дрехи втора ръка и получавали лична информация какви стоки са пристигнали. Сред клиентите им са и популярни актьори, които подчертават, че не робуват на клишето да са винаги по най-скъпите места, твърдят търговците. Около 16 на сто от клиентите разчитат именно в тези магазини да открият високо качество. Въпреки това за близо 70 на сто от купувачите цената е водеща. Вторият мотив е доброто съотношение качество-цена и на това се основават половината купувачи.

По-качествените дрехи се купуват с етикети със самостоятелна цена, но преобладаващата част се плащат на килограм. Така хубаво зимно вълнено палто може да излезе 15 лв. за модел, който в магазините е около 150-200 лв. Летни потници и фланелки може да излязат по левче за бройката.

За редовните клиенти денят на доставка на стоките е време и за разтоварване. Те се нареждат на опашка около час преди новите пакети да бъдат отворени и после на спокойствие ровят из закачалките и големите кошове, обясняват търговците на стари дрехи.

Демографският анализ, представен от съюза показва, че платежоспособността на хората, които купуват такива дрехи, почти не се различава от общия профил на останалите българи и така тези дрехи са предпочитани от хората с ниски и средни доходи.

От бранша подчертаха и колко полезен е техният бизнес. Според тях всеки закупен килограм дрехи втора употреба пести по 5,9 кг CO2 и 5448 литра вода. Така годишно се икономисали милиони тонове отпадъци и се намалявал детският труд в Азия.