Новите механизми за финансов контрол, които нетните донори, т.нар. група "приятели на по-доброто харчене", се опитват да прокарат, могат имат нежелателен ефект за страната ни. Той може да стигне дотам, да полечим дори по-малко средства от тези, които получихме за този програмен период по политиките за сближаване от структурните и кохезионния фонд. Това се подразбра от думите на министъра по еврофондовете Томислав Дончев, цитиран от "Медиапул".

За периода 2007 – 2014 г. безвъзмездната помощ от Европейския съюз за България е 13 млрд. евро по седемте оперативни програми. "Програмата максимум за следващия програмен период е да получим поне 15 - 20% повече пари, а минимум - да запазим сегашното равнище" - каза министър Дончев.

Заради финансовата криза, основно в страните от Южна Европа, която постави на изпитание единната европейска валута и целия ЕС, Брюксел променя правилата за подпомагане на бедните страни. Причината е, че въпреки значителните суми, които се наляха в тях, резултатите не покриха очакванията. Грубо казано, нетните донори не желаят повече да финансират безразборното харчене в по-бедните страни членки. Така след 2014 г. пари ще се отпускат само срещу реформи.

За целта се въвеждат политически и технически индикатори, които ще следят постоянно дали се спазват поетите ангажименти. Ако това не се случва, парите просто се спират. Предложението е средствата да се спират само за дадената област, където не се изпълняват индикаторите, наречени "предварителни условности". По-строго ще се подхожда за нарушения при обществените поръчки, където е слабото място на България. Там ще се спират парите за цяла оперативна програма.

В момента ЕС е условно е разделен на два лагера. В единия са новите страни членки заедно със закъсали стари страни членки като Гърция и Португалия, които формират групата "приятели на сближаването" (friends of cohesion) . В другия лагер, на "приятелите на по-доброто харчене" (friends of better spending), са старите страни членки, които са нетни донори начело с Германия.

България е в групата на "приятелите на по-доброто харчене", каза министър Дончев. Аргументите ни за това са, че така ще има по-добър контрол на европарите ще се гарантира пълна реформа на политиката на сближаване, уточни той. Коя от двете групи ще надделее и какъв ще е в крайна сметка балансът, ще се разбере до края на годината, когато ще са ясни новите регламенти за следващия програмен период. Засега неяснотите все още са много, като всяка страна се опитва да защити собствената си позиция, така че да получи възможно най-много средства.

За да се случи това, страните членки през следващия програмен период ще трябва да отговарят на определени условия. Те са разделени на 15 тематични цели като подобрен достъп до информационни и комуникационни технологии, повишаване конкурентноспособността на малките и средните предприятия, намаляване на безработицата, намаляване на броя на отпадналите ученици, изисквания за околна среда и т.н.

Към момента по нито една от 15-те тематични цели България не е изпълнила критериите. Все пак най-напред в писането на документите е Министерството на икономиката - в областта на малките и средните предприятия. Най-драматично е изоставането в три области – околна среда, работна сила и здравеопазване. Там ресорните министерства ще трябва да положат максимални усилия за да наваксат изоставането, стана ясно от думите на министър Дончев. До края на ноември 2012 г. например Министерството на труда и социалната политика трябва да е готово с документа за мобилността на работната сила. До декември 2013 г. пък Министерството на здравеопазването най-накрая трябва да е изработило Националната здравна стратегия.