Николина е на 27 години. От Варна. Преди година се връща в България, след като напълно сама търси и намира работа в Испания. След завръщане в родината прави неуспешни опити за намиране на работа. От познати получава съвет да опита късмета си на пътническите кораби. Насочват я към агенция САПКО, с гаранция, че ще бъде качена. Преминава през задължителните конвенционални курсове, получава медицинско от частната клиника на сестрата на собственика на агенция САПКО и кандидатства. Приета е тъй като отговаря на изискванията, тогава започват проблемите.

Първият й предложен контракт е за речни пътнически кораби. Договорът бил с продължителност 2 месеца. Решава, че успехът е дошъл, докато не се качва на кораба. Там научава, че ще остане само за 7 дни, а след това е върната в България.

От агенция САПКО й предлагат контракт за кораба OCEAN STAR PACIFIC. От компанията й обяснили, че договорът е с продължителност 7 месеца и тъй като няма друг стаж е изключително подходящ. Младата дама, естествено, се съгласява, тъй като й било казано, че още на втория ден ще бъдат приемани пасажери.

На две групи, от България към Мексико, тръгват 24 българи от всички департаменти. Още с тръгването, проблемите за Николина започват. На излитане установила, че името й е объркано. Благодарение на намеса на мениджър в летището грешката е изправена и Николина излита за Мексико.

С пристигането на OCEAN STAR PACIFIC българите осъзнават, че корабът изобщо не е експлоатиран. Може би повече от година лайнерът останал в пристанището. Тогава нашите усетили, че нещо не е наред, но тъй като било твърде рано, останали с надежда, че нещата ще се подобрят.

С Николина, на кораба имало още две българки и 6 чужденки.

Всички на борда трябвало да се справят с непосилните жеги, честата липса на вода, климатизация, миризми на препарати и некоректно отношение от офицерския състав.

Храната била друг проблем. Въпреки, че била редовно осигурявана, много от хората на борда получили хранително натравяне, обриви, а жените на борда имали и други здравословни проблеми. По-късно било установено, че голяма част от използваните продукти на борда били с изтекъл срок. Освен това приборите, с които нашите се хранят били за еднократна употреба, но след недобро почистване влизали отново в употреба.

„Българинът е известен с това, че оцелява при всякакви условия“, каза пред Maritime.bg младата дама. „Въпреки това, условията, в които бяхме, не можеха да бъдат определени като нормално, много от нас не издържаха, дори психически“, каза Николина.

Всички стискали зъби. И така до дните, когато трябва да получат заплати. На определената дата никой не взел пари, а само скромен аванс. Надеждата обаче не угаснала, въпреки, че заплатите дошли с 20 дни закъснение. Всички били помолени да подпишат документ със задна дата за получаването на заплатите.

Минал още един месец, когато всички разбрали, че компанията наемател на лайнера OCEAN STAR PACIFIC изобщо няма намерение нито да плаща навреме, нито да подобри условията на борда.

Започнали първите стачки. Вълната от недоволство вдигнали гърците на борда. По комшийски и заради истината в думите на гърците подкрепа оказали българите, а след тях и всички други националности. Имало хора, които втори месец не са получили заплатите си.

Със стачките, започнали и постоянните уговорки, че пари ще бъдат получени, че положението ще се подобри, че корабът ще отплава.

„Поне 40% от целия екипаж заявиха, че ще спят в спасителните лодки, ако OCEAN STAR PACIFIC отплава“, каза Николина.

Нашите потърсили подкрепа от посолството ни в Мексико, но получили абсурден отговор, че нищо не може да се направи.

Тогава на борда на OCEAN STAR PACIFIC се появил „адвокат на ITF“. На нашите им направило впечатление, че лицето изобщо не говори английски, а преводач пред екипажа е капитанът.

„След като започнахме да задаваме въпроси, станахме неудобни и ни помолиха да напуснем срещата, аз обаче останах“, каза Николина. По-късно станало ясно, след десетки сигнали, че на борда ще се качи инспектор от ITF. Той обаче не бил допуснат на борда. Извиканият от екипажа представител на ITF не бил същия като предходния.

Момичето обясни, че българи са се свързали с агенция САПКО в България. Получили уверение, че всичко ще се направи и че фирмата ще се свърже с наемателите на кораба.

„Какво точно са направили от САПКО, не знам“, каза 27-годишната българка. „Лъжа са и твърденията, че МВнР поддържа връзка с нас. След сигнала на Maritime.bg до МВнР никой не ми се е обадил, никой не ме потърсил“, каза дамата.

По завърнал се в родината член от екипажа българите изпратили списък с имената на хората, които искат да слязат. Той бил предаден в ДМА – Варна. „Паралелно с това се появи информация от МВнР, че проблемът бил решен. Това беше огромен психически удар за нас – да видим, че за МВнР всичко е свършило, а реално ние да бедстваме“, каза Николина.

Краят на сагата – начало на нова

На OCEAN STAR PACIFIC била организирана среща с представител на фирмата собственик. На нея било обещано, че ако фирмата наемател не поеме задълженията си, то собствениците ще се погрижат за всички. По-късно станало ясно, че P.V. Enterprises е обявила фалит, казали корабопритежателите.

„На всички заминаващи беше изпатено това, което се дължеше“, каза Николина. На много членове от екипажа обаче били удържани големи суми. От 400 до 500 щ. долара били спрени за бар.

„Практически е невъзможно за месец да изпиеш безалкохолни или алкохол за 400 – 500 долара“, смята Николина.

Тогава тя не се замислила, тъй като вече била включена в списъка с хората, които ще получат самолетни билети. Изведнъж обаче се оказва, че въпреки наличието на името й в този списък, то липсва в списъка с напускащите хора. Била привикана в капитанската кабина, където бил направен опит да бъде задържана на борда. „Казаха ми, че няма смисъл да си ходя, тъй като наемателят вече е друг и всичко ще се оправи“, обясни тя.

Няколко дни Николина живяла напълно сама. Тогава й било казано, че има 10 минути да напусне OCEAN STAR PACIFIC. Получила заплатата, но с 800 щ. долара по-малко. „Нямаше време да се карам с тях, а и резултатът бе ясен“, каза тя.

Младата дама трябвало напълно сама да провлачи куфарите си до портала. Минала проверка и напуснала порта. “Дори нямах емиграционна карта, бях оставена сама да стигна от Мазатлан до Мексико“, разказва тя. С нея имало и друга българка. Двете получили 1700 песос за автобусни билите и такси. Само че след като се добрали до автогарата в Мазатлан установили, че автобусният билет струва 1000 песос. 18 часа продължило пътуването от Мазатлан до Мексико сити. „И това преживяхме, въпреки, че автобусът беше под всякаква критика“, каза Николина.

Лутането продължило и в Мексико сити, където най-накрая достигнали до аерогарата. Поредната изненада била поднесена там. „На тръгване от OCEAN STAR PACIFIC ми казаха, че самолетът излита в 11 часа сутринта, правих сметка, че ще престоя 1-2 часа преди полета. На аерогарата обаче ми казаха, че полетът е в 11 часа вечерта“, разказа тя. Последното премеждие продължило от 9 сутринта до 11 ч. вечерта, когато самолетът с нашенката излетял за Париж. Вече във Франция, Николина имала няколко минути за прекачване на самолет за София, а от там с друг до Варна.

„Самолетните билети от Мазатлан до Варна струваха 1,029 щ. долара. Абсурдната удръжка, която ми направиха от 800 щ. долара означава, че практически самата аз съм си платила билетите“, каза Николина.

Вече в България, въпреки преживяното, Николина не смята да се отказва. „Не, няма да се откажа, искам да видя как е в нормалните фирми. Смятам да се кача на нормален круизер“, обясни тя.

Младата дама смята да се консултира и с адвокат, тъй като половината условия по договора й са били тотално неспазени, удържана й е огромна сума, изгубила е много време и реално не се връща с пари.

На въпрос дали се е свързала с агенция САПКО, Николина обясни, че изобщо няма намерение да прави това. „Не искам да ги нападам, но просто не ме устройват, няма за какво да ги търся вече“, завърши тя.