Роден е през 1959 г. в гр. Летница, Ловешко. Завършва специалност „Хидрогеология и инженерна геология” на Минно-геоложкия университет през 1984 г. и веднага постъпва в Института по океанология (ИО) към БАН, където работи до днес. Той е първият редовен докторант на института, защитава две дисертации, сега е професор, зам.-директор по научн изследователската дейност на ИО. В същото време е преподавател по инженерна геология и земна механика в специалност ”Строителство на сгради и съоръжения” към Архитектурния факултет на ВСУ „Черноризец Храбър”.

В момента е обявен конкурс за член-кореспонденти на БАН и за първи път има трима кандидати от морската ни столица (през последните 100 г. не е имало академик от Варна с изключение на Херман Шкорпил), така че самото участие в него е въпрос на чест за града. Единият от тях е проф. Пейчев, номиниран от ВСУ и ИО за неговите научни разработки в областта на морската геология, изследването на бреговата зона, абразията и др. Вторият кандидат е кап. първи ранг проф. Боян Медникаров, д.в.н., началник на ВВМУ ”Н. Вапцаров”, а третият е проф. Красимир Иванов, д.м.н. ректор на Медицинския университет.

Сериозните щети върху бреговата ивица от голямата буря тази зима (половината от плажа на Златни пясъци бе отнесен в морето) и борбата с морската абразия определиха темата на нашия разговор с проф. Веселин Пейчев.

- Тази зима вълните нанесоха сериозни поражения на плажовете и поставиха на карта успешния бизнес през летния сезон. На какво се дължи този процес?

- Тези процеси, които бяха наблюдавани през зимния период, са естествени за сезона. Много често през зимата стръмността на вълните е такава, че отнемат от пясъка на плажовете и го разполагат на подводния брегови склон, където се образуват подводни пясъчни валове. През пролетта и лятото морето връща обратно този материал на сушата. Просто тази зима процесът беше по-силно изразен. Иначе това е нормален процес на напречно движение на наносите в бреговата зона. Този материал, който беше отнет през зимата и толкова изплаши концесионерите на плажовете, вече е върнат обратно, като на някои от тях сега дори е в по-голямо количество, отколкото е било преди.

- Морската абразия непрекъснато отнема от сушата. Как можем да намалим щетите?

- Преди един месец бяхме с колегата доц. д-р Димитър Димитров в Констанца заради стартирането на общ проект по ОП „Черноморски басейн” („МАРЕАС”) - “Черноморски съвместен регионален изследователски център за смекчаване и адаптация към въздействието на глобалните промени”. Той е свързан с глобалните изменения на климата и промените, които настъпват в Черно море. Целта е да се създаде център, който да включва учени от всички черноморски страни – Румъния, България, Турция, Грузия, Русия, Украйна - и ще се наблюдават промените в климата. През последните 100 г. се отчита средногодишно повишаване на температурата с 0,7 градуса. Това води до повишаване на морското ниво с 1,5 мм на година, а оттам и до преустройство на бреговата зона и други проблеми, свързани с глобалните промени.

- Каква е картината на абразията по Северното Черноморие?

- Има разрушаване на глинестите и льосовите брегове, което е типично за добруджанската област между румънската границата и Шабла. На юг също имаше силна абразия между Поморие и Бургас, но там се изградиха две дамби при кв. „Сарафово” и къмпинг „Европа”, процесът вече е овладян и брегът е защитен. Така че в момента най-застрашен остава брегът на север от Шабла. Сериозен проблем са свлачищата и срутищата, които много се подпомагат от естествения наклон на пластовете към морето. Така е по цялото ни крайбрежие. Обстановката допълнително се усложнява от интензивното строителство, множеството септични ями, честите повреди на водопроводната и канализационна мрежа, които овлажняват и без това силно натоварените пластове и още повече усилват свлачищните процеси.

- Морето колко изяжда от брега?

- Годишно около 20 дка от територията ни се губи от морската абразия.

- Това може ли да бъде спряно?

- Може, но ще бъде изключително скъпа дейност, пък и не се знае дали е нужна. Разрушеният материал от абразията след това се изнася, за да подхранва плажовете. Ако целият бряг е направен от бетонни съоръжения, няма да има откъде да се подхранват пясъчните ивици.

- Абразията отнесе част от нос Галата и унищожи ресторант „Галатея”, който беше любимо място на варненци. Можеше ли да се избегне това?

- Да, можеше. Дори имаше проект на „Геозащита” за хидросъоръжение точно на носа, което да го предпази от абразията, но поради липса на средства не можа да се осъществи. И накрая брегът се разруши, като отнесе половината ресторант в морето.

- Разрушеното не струваше ли повече от средствата, необходими за брегоукрепването?

- Така е, ставаше дума за няколко милиона лева, необходими за брегоукрепването. Ако се направи калкулация на щетите, като се прибавят и разходите за преместването на морския фар, навярно ще излезе повече. А да не говорим, че там абразията продължава да действа.

- Ролята на учените е да изследват и да насочват държавата къде да инвестира. Правите ли карта на застрашените места от морската абразия, които могат да бъдат спасени?

- Действително местата по крабрежието, където има разположени важни граждански и стопански обекти, трябва да се предпазят с хидротехнически съоръжения. Ние сме провеждали много изследвания, направили сме карта на целия подводен брегови склон на крайбрежието, но за съжаление държавата не се интересува много от нашето мнение. Поне моето впечатление е такова през годините. Има цял институт, който се субсидира от държавата, а крайните му резултати остават предимно за научни цели и не влизат в правителствените документи и решения. Има сякаш стремеж от страна на министерствата да игнорират научните иститути. Напоследък се забелязва някаква положителна промяна и може би вече няма да е така с новите министри. Ето, министърът на образованието Игнатов, президентът Плевнелиев и др. започнаха да посещават научните институти на БАН. За съжаление наскоро почина новият председател на БАН акад. Стефан Додунеков, който беше забележителна личност, установи много контакти с ведомства и агенции, създаде се оптимизъм за положително развитие на научните изследвания, които да се използват в практиката, а не да потъват в научните доклади. Сега отново се започва с избора на председател, очаквам той да е успешен.

- По какви други проекти работите?

- Тези дни ИО сключи договор с басейновата дирекция по обществена поръчка за оценка на първоначалното състояние на Черно море, избор на критерии и индикатори за доброто му състояние и постигане на екологичните цели в бъдеще за подобряване на неговото състояние. Друга задача, която вече е почти към своя край, това са предварителните проучвания по трасето на газопровода „Южен поток”, което се очаква да излезе в района на Паша дере. Беше ни възложено геоложкото проучване на дъното, където ще се разполага тръбопроводът, също пълни химични и биологични изследвания на морската среда, както и за наличието на археологически находки. Вече много се държи при всяко строителство предварително да се проучва за наличието на обекти, свързани с културно-историческото наследство по трасето на бъдещото съоръжение.

- Откога е това изискване?

- Отдавна, но отскоро се следи за стриктното му прилагане. В случая сега трябваше да се направи проучване както на сушата, така и под водата на дъното в цялата зона на бъдещия тръбопровод. На сушата това бе извършено от РИМ - Варна, а в морето – от нашия институт. Бяха набелязани редица обекти по дъното, които може да са потънали кораби, но може да са и естествени обекти. Защото понякога на снимката изглежда изкуствено образувание, а като се спусне подводницата, излиза, че е мидено поле с такава форма. Всички набелязани подводни обекти ще трябва да се проучват.

- Какъв е техният брой?

- Повече от 100 по нашия черноморски шелф. Както казах, част от тях може да се окажат естествени образувания, а други ще са кораби. Няколко потънали кораба вече са намерени. Един древногръцки, няколко средновековни, а преди 3 г. бе открит руският миноносец „Лейтенант Пушчин” от Първата световна война. Може би малко е известно, че когато през Първата световна война България се присъединява към Централните сили, руски кораби идват във Варненския залив, за да бомбардират града. Това е било през октомври 1915 г., после корабите се връщат в началото на 1916 г. През това време нашите военноморски сили са разположили минни полета край българския бряг, миноносецът „Лейтенант Пушчин” попада на тях, избухва и потъва. Тогава другите кораби, които го следват, изплашени веднага се връщат и така Варна повече не е бомбардирана. Това е вторият голям успех на нашите ВМС след торпилирането на турския крайцер „Хамидие” през Балканската война, който доскоро не се съобщаваше.

- Отдавна се говори, че подводната археология може да се превърне в туристическа атракция и бизнес. Ето, че направиха потопения самолет...

- Така е. У нас има създаден център по подводна археология в Созопол. Той е към Министерството на културата и е малочислен, за обекти на малка дълбочина от 20 - 25 м, които могат да бъдат изследвани с леководолази. По-дълбоки обекти могат да се изследват само от ИО благодарение на това, че разполага с научноизследователска миниподводница, която слиза до 250 м и има 6,5 т водоизместване. Нашият институт единствен има и обучени водолази, които могат да се спускат до 100 м. В бреговата зона общо взето потъналите обекти вече са изучени, но дълбоководието е бяло петно. Досега са изследвани около 10 от набелязаните към 100 обекта. Така че има голямо поле за изява на нашата археология не само на сушата, но и под вода. Много от обектите сигурно ще се окажат интересни и ще се превърнат в атракция за водолази, туристи. На много места по света - Бахамските острови, САЩ и др., има туристически миниподводници за разглеждане на подводните обекти. Нашата подводница е точно такава, за спускане до интересни обекти на дъното.

- Можете ли да я използвате за такива цели?

- Сигурно става за това, но не знам дали имаме право да си го позволим, защото не сме търговско дружество. А всъщност тя е била туристическа, използвали я на Бахамските острови. Купена е, след като собственикът й - туристическа фирма, фалирала и я обявява за продан. Тогава нашата страна я купува за научни цели, преоборудвана е с механична ръка, илюминатор, камери и др. Тя ни върши много добра работа, особено след като ВМС останаха без нито една подводница. Ето, имаше случай, когато един кораб, пускайки котва, беше ударил газопровода от находище Галата до Девня и се наложиха подводни огледи. Сега нашата миниподводница е единствената за такива цели.