Пътят на България към Европа започва от варварството. Самото начало на Българската държава е резултат на варварски нашествия. Необходими са близо два века, за да могат българите да приемат християнството и да се доближат до ценностите на европейската култура.

АТАНАС ЖДРЕБЕВ

Продължилите няколко столетия жестоки войни показват колко труден е пътят на приобщаването на варварите към цивилизования свят. Вътрешните междуособици и двуцарствието в края на 14 век насочват нашата съдба към това да затънем дълбоко в Ориента и да се чудим как да се измъкнем от блатото. Кръстопътят между варварството и цивилизацията белязва и цялата ни нова история.

Дори сега последните години от развитието на Българската държава създават впечатлението, че отново сме се завърнали към началото.

Не сме ли варвари в сърцето на Европа? Европейският съюз ни задава правила и норми на поведение, казва ни колко е лошо да крадем и да убиваме, опитва се да ни приобщи чрез договорни отношения към неговата ценностна система, наблюдава ни като диваци, които не знаят какво е това закон и какво представлява неговото спазване, опитва се да ни принуди да се променим, порицава ни, притиска ни, заплашва ни, а ние си оставаме твърдоглави, неразбиращи, съпротивляващи се, отбраняващи се и все по-непроменими и по-непроменими.

Четем докладите на Европейската комисия, така както дяволът чете Евангелието, търсим вината у другия, без да съзнаваме колективната отговорност, вземаме палиативните решения, без да изкореняваме проблемите, опитваме се да говорим политически, без да правим политика.

Последният доклад може би беше най-унищожителният от всички, които са публикувани досега. Вярно е, че в него имаше положителни оценки относно напредъка в законодателството. И тук трябва да поставим едно голямо НО, което е в съзвучие с цялата синтактична структура на документа. Направени са промени в законодателството, но те не се прилагат ефективно, има присъди за някои поръчкови убийства, но има още нови и неразкрити, има повдигнати обвинения в корупция, но са твърде много оправдателните присъди, има забавяния на дела, но и опити на изпълнителната власт да кадрува в съдебната.

Това не са точни цитати, а е сбит преразказ, който се опитва да пресъздаде НО структурата на доклада по-скоро. Последното НО е с двоен отрицателен смисъл. То възпроизвежда смислово варварската война между съда и МВР, визира една конкретна жертва в тази война и буди тревожност относно целия механизъм, по който се води борбата с престъпността.

Бихме могли да си припомним, че съдия Мирослава Тодорова беше уволнена от ВСС заради забавяне на мотиви към дела до изтичане на давността им и това се случи на фона на публичния й конфликт с Цветан Цветанов и заведеното дело за клевета срещу него. Тази фактология е натоварена с известна двойственост, трудно е да се определи границата между професионалната некомпетентност и политическия натиск. Липсват ориентирите, които да покажат цивилизоваността в подобен тип взаимоотношения. Не е европейско поведение нито да оставяш престъпници на свобода, нито да оказваш натиск върху съдебната власт от позицията си на вътрешен министър.

Точно това НО загатва за нещо сенчесто, което не излиза от задкулисието поради вътрешната си противоречивост и поради липсата на достатъчна публична конкретика за засегнатите интереси. Правната рамка е създадена. Липсва институционална ефективност, или казано с други думи, правилата на играта не работят. След толкова години на мерки и реформи престъпниците в общи линии се чувстват спокойни да извършват своята дейност. Войните между изпълнителната и съдебната власт улесняват именно тези, срещу които трябва да бъдат насочени общите усилия.



Състоянието на невъзможност на държавата, използвайки всичките си налични властови ресурси, да реши даден проблем, би могло да бъде дефинирано като институционален дефицит. Може да бъде оприличено на сблъсъка на варварина с цивилизацията, при който опитът за култивиране не води до промяна на идентичността.

Пораждат се всевъзможни реакции, като всички те са по правило неадекватни. Управляващите първосигнално обявяват доклада за обективен, опират се на положителните оценки в него, хвалят се за постигнатите успехи, обещават да продължат усилията. Опозицията първосигнално иска вот на недоверие. Последният вот беше логическо недоразумение, защото докладът е обобщаващ за последните пет години. Вносителите от БСП и ДПС застанаха срещу трите години от управлението на ГЕРБ, но по тази логика те би следвало да застанат и срещу визираните две години от собственото им управление.

Яне Янев поиска да бъде издигнат паметник на Цветан Цветанов. За съжаление, в залата го нямаше Ахмед Доган, за да поиска да се издигнат паметници на Румен Петков и Михаил Миков. Само така би могъл да се увековечи безсмъртният подвиг на вътрешните министри в славната им битка с престъпността и корупцията. Дебатите по вотове на недоверие в героически и монументален стил водят до още по-голямо опошляване на проблематиката, защото по същността си тя е ценностна, а се прави опит да бъде манипулирана политически. Избирателно бяха четени извадки от доклади от различни години с цел взаимното омаскаряване между управляващи и опозиция.

Проблемът, обаче, е колективен и той засяга статуса на страната като член на ЕС. Тя е неадаптирана в достатъчна степен ценностно и политически, имплантирана е като чуждо тяло в един цялостен организъм. Това е основанието да търсим проекциите на варварския синдром, който поставя началото на българската история, и в актуалните европейски измерения. Ориенталският манталитет е черта на нашия национален характер. Имаме и големи достижения, но винаги всеки краткотраен възход е съпровождан от дълготраен упадък.

В момента перспективата за промяна е песимистична. Двайсет и две години се занимаваме с европейската си интеграция и успехът до момента не е много голям. Такова чудо като българското Европа не е виждала досега. Провинциализмът ни се състои в това, че ние се държим като чужденци на европейската територия, а европейския език го разбираме трудно. И това провокира постоянното разноречие.

Вътрешните тълкувания се разминават с външните изисквания, поведенческите нагласи на чужденеца са присъща черта на варварина, когато става дума за неговия сблъсък с цивилизацията. Тази историческа истина, бидейки пренесена като метафора за днешното състояние на българина в европейския свят, насочва именно към споменатия ориенталски манталитет и показва как културните несъответствия се отразяват и върху възприемането на политическите ценности.