Гърция закъсва все повече и гласовете за излизането й от еврозоната стават все по-настойчиви. Според анализ на агенция "Ройтерс", която се позовава на европейски чиновници, вероятно ще се наложи ново преструктуриране на колосалния дълг на балканската държава. Въпреки че засега не са провеждани формални дискусии за подобен ход, в публичното пространство циркулират две възможности – ЕЦБ да отпише гръцките облигации, които държи, оценявани на около 40 млрд. евро или държавите членки да подобрят условията по заемите си към Атина.

Според източниците на "Ройтерс" има поне 6 държави, които са декларирали, че са твърдо против удължаването на сроковете за Гърция.

Гърция едва ли ще може да плати дълговете си и допълнително им преструктуриране е доста вероятно – разход, който ще бъде за сметка на Европейската централна банка и правителствата от еврозоната. Това коментират три официални лица от европейските институции, на които се позовава "Ройтерс".

Според тях проверката на експертите от тройката кредитори – ЕС, ЕЦБ и МВФ, която започна в сряда и се очаква да приключи с доклад в края на август, ще покаже именно това.

В резултат ЕЦБ и държавите от еврозоната, които са кредитирали Гърция с около 200 млрд. евро, ще трябва да направят преструктуриране на дълга. Към момента обаче те нямат желание за подобни действия.

Служител в европейските институции посочва последните оценки за растежа на Гърция, според които икономиката на страната ще се свие със 7% през тази година, а не с 5%, както показваха предварителните разчети. А това означава, че дълговият товар спрямо БВП на страната се увеличава.

Съгласно условията по второто спасително споразумение за Гърция, което беше подписано с ЕС и МВФ през февруари, балканската държава се ангажира допълнително да намали разходите си и да повишава данъци в замяна на намаляване на дълга със 100 млрд. евро. Преструктурирането предвиждаше кредиторите на страната от частния сектор да приемат загуби на до 70% от дължимото им с цел външният дълг да намалее от около 160% от БВП на страната до под 120% към 2020 г – ниво, което според оценката на МВФ е устойчиво в дългосрочен план.

Според официалните лица, пожелали анонимност, обаче Гърция е далеч от заложените цели. Това може да накара МВФ да вземе решение да изтегли втората спасителна програма, още повече че вече беше анонсирано, че ново изоставане от заложените цели няма да бъде допуснато. Това ще доведе до ситуация, в която държавите от еврозоната и ЕЦБ сами ще трябва да понесат разходите.

В този случай единственият начин, за да се запази Гърция над водата и да остане в еврозоната, ще бъде ЕЦБ и държавите членки да отпишат част от гръцкия дълг, който притежават или да променят условията като дадат на Атина повече време, за да го изплати при по-ниски лихвени нива.