47-годишен българин-гастарбайтер в Гърция избяга от плен от ферма край Солун, без едно евро в джоба, вървя пеш 270 км, за да се прибере в България.

Ибрахим Рефик от с. Окорш, община Дулово заминал за Гърция на 10 януари, за 7 месеца тежка физическа работа във ферма в с. Крохотани, на 12 км от Солун чорбаджията му не му е платил и едно евро.

Ибрахим работил с още двама българи при братята Лазар, Алекси и Ангел, не им знае фамилията. Гръкът заключвал работниците си като затворници, на прозореца на стаята имало решетки, подхвърлял им по някой залък, изключил хладилника в стаята, за да не пият студена вода с обяснението "да не се разболеят". Ибрахим и останалите двама захранвали яслите на животните във фермата, цепели дърва, последната им работа била най-тежка - събиране на балирана люцерна. "Връзват балите не със сезал, а с тел, всичко ме боли, по 24 тона на ден прехвърляхме, един цент не ни плати за тия кажи-речи 7 месеца", обяснява Ибрахим.

"Една вечер чорбаджията пропиля в казино 20 000 евро, ядоса се, когато го попитах кога най-сетни ще ни плати", той каза свършете другата работа па тогава", допълва гастарбайтерът. След като разбрал, че няма да вземе и стотинка за робския си труд във фермата с 800 животни, на 4 юли призори Ибрахим избягал. Вървял пеш от Солун до ГКПП-Промахон-Кулата, хранил се само със сливи. За нещастие объркал пътя, вместо към Серес тръгнал пеш към Драма. В района на планината Славянка вървял по кози пътеки, страхувал се да не го застрелят гръцките гранични власти. Влязъл през ГКПП-Промахон в България миналата събота, пак пеш стигнал до Благоевград. Тук спи, където му попадне, от три дни се реди пред Кръвния център на МБАЛ-Благоевград, за да даде кръв и с платените му 50-60 лв., за да се прибере до родния край.

"Остават ми още 600 км, лошото е, че краката ми се подуха, не мога вече да вървя", казва Ибрахим, докато бърше мъжките си позорни сълзи, пуши и отпива от кафето, дадени му от милостиви хора.

Работодателят му взел мобилния телефон, а той не помни номерата, за да се обади на децата и съпругата си в родното село. "Не знам, живи ли са здрави ли са", кахъри се гастарбайтерът. Той има син и дъщеря, която го дарила с внуци-близнаци. "На другите двама - единият е от санданския край, другия от Исперих, чорбаджията им взе личните карти и шофьорските книжки, те не могат да избягат", обяснява Ибрахим.

Докато разправя за гастарбайтерските си неволи, човекът като канара, стопил се с 30 килограма за 7 месеца плаче, като дете.