Учебниците по български език и литература, история и география в 4-и и 7-и клас принуждават децата да живеят в миналото, а не в настоящето. Бъдещето пък изобщо го няма в тях. Историческото господства, а природата като обект на познание доминира над обществото. То пък е сведено до “мама, татко и аз”, улицата и населеното място, в което живея. Европа и човечеството, дори народът като глобални понятия присъстват символично. Ако обществото изобщо е представено в тези учебници, то е под формата на култура. Тя е фаворизирана за сметка на политиката, икономиката, правото, пазара. Присъствието на човешките права и свободи е смачкано и доведено до минимум.

Това са част от изводите в социологически анализ на съдържанието на 21 учебници по дисциплините, съпричастни към гражданското образование на подрастващите. Проведено е от екип учени и студенти по социология, чиито научни ръководители са проф. Георги Димитров и Елена Стойкова от катедра “Социология” в СУ. Изследователите са скептични, че изучавайки тези учебни предмети, българчетата могат да придобият компетентност, която да ги направи способни да заемат активна гражданска позиция.

Делът на миналото в 4-и клас от 61% достига 86% в 7-и. “Как младият човек да види себе си като субект на минали действия?”, питат изследователите. Освен в миналото, светът за който се пише в споменатите учебници е и силно ограничен. Например в 4-и клас кръгът на семейството и приятелите дава 46 на сто от цялата картина, в 7-и - 35 на сто. Глобални понятия като "човечество" и "европейци" присъстват символично. По-често се споменават понятия като "сънародници", "хората от квартала", макар честотата им да е под средните нива.

Природата се оказва най-отчетливата доминанта в учебниците за 4-и клас. Но ако в 7-и за природа се пише и говори 3 пъти по-малко, на нейно място се настаняват разкази за някакви анонимни, безлики множества.

Изследователите установяват, че най-масовото състояние, което се описва в учебниците е пасивно пребиваване в света. Най-драстичен е взривът на пасивност в 7-и клас.

В сравнение с 4-и клас, историите, в които героите повече присъстват, отколкото вършат нещо, при това - безотносително към другите, които за тях са просто външна “среда”, нарастват от 45 до 67 на сто, или в от близо 2 и половина хиляди до над 9 000 описани конкретни случая във всичките 21 анализирани учебници.

Случаите, в които в учебниците се разказва за взаимодействие човек-човек в 4-и клас са едва 12%, а в седми - 7 на сто.

Авторите на доклада отчитат фрапантно нисък дял на примери за общуване, мислене, преживявания и чувства.

Делът на текстовете, извеждащи чувстването като ценностна доминанта е около 4 на сто в 4-и клас и само 2% в 7-и. Присъствието на състояния като “понасям”, “страдам” и “наслаждавам се; е минимално. Също толкова драстично е отсъствието на моралните измерения на дейностите, описвани в учебниците. В прехода между 4-и и 7-и клас изчезват не само злото, но и съвестта, доверието и вярата, отбелязват изследователите.

В учебниците оцелява обаче т.нар. “превъзнасяне”, макар според социолозите да е с проблематичен статут сред моралните категории - среща се устойчиво над 900 пъти и в 4-и, и в 7-и клас.

В учебникарския свят на седмокласниците най-голям дял имат масовите и анонимните извършители на някакви действия, обединени от случай, а не от общи интереси. Изследователите констатират липса на внушение за екипност, дори за партньорство в двойка. Учебниците внушават обратното - че е нормално да пребиваваш “сам” в човешкия свят.

Той пък най-често е представен с общоватото “среда”. Дяловото присъствие на “врагове” и “опоненти” е малко, няма и “партньори”.

В изучаваната материя между 4-и и 7-и клас правата и свободите на личността са смачкани до неузнаваемост, установяват още социолозите. От 4-и до 7-и клас решително нараства броят на текстовете най-вече за свободата на мнението. Правото на лична неприкосновеност в учебниците за 4-и клас се оказва безспорен “аутсайдер”, но пък в тези за 7-и клас ръст бележат тези за свободата на сдружаване, нетърпимостта към нарушаването на човешките права изобщо, а също и правото на участие в управлението и различните форми на социален живот.