Инженери, които владеят перфектно поне английски, имат професионални компютърни умения и са готови да се учат и развиват непрекъснато. Такива кадри търси бизнесът стана ясно по време на кръгла маса, провела се в ТУ-Варна на тема „Развитието на инженерното образование и предизвикателствата пред науката и бизнеса в началото на XXI век”, организирана по случай 50-годишния юбилей на Техническия университет във Варна.

Инженери, които знаят поне един чужд език, а най-добре 3, в това число руски,

„Не мога да си представя, че ще наема човек без английски поне. А най-добре – английски, немски и руски. Как да го пратя на преговори в Холандия – с преводачка ли? Какво да учат в университета ли? На първо място ги научете на труд. Идват при мен и само питат каква заплата ще получават. Те искат днес и веднага да карат мерцедеса. Кой ги учи така, не знам. Когато дойдат млади инженери при нас, ние отделяме 2-2,5 г. да ги учим. Плащам заплата, инвестирам в тях, година след това вече започвам да разчитам на тях. И тогава те започват да се оглеждат за работа в чужбина“. Това сподели инж. Кольо Колев, създател на Мауер локинг системс. Той призна, че започнал бизнеса си преди 20 г. благодарение на тесни връзки с преподавателите и изследователите на ТУ и лабораториите на ВУЗ-а.

Тежки демографски и финансови проблеми стоят пред висшето образование в България стана ясно на дискусията. През последните 10 г. е започнала масовизация на висшето образование (в различните европейски държави броят на студентите за този период е нараснал между 55 и 90% ), обясни ректорът на ТУ-Варна проф Овид Фархи.

Това доведе до нарастване на институциите, които се занимават с висше образование, както и до проблеми с качеството му.

В България броят на обхванатите във висше образование за последните 20 г. нараснал 2 пъти. Това довело до хаос в специалностите, тъй като липсва информация от какви специалисти има нужда бизнесът. Така допреди няколко години приоритет имаше юридическото образование, сега 25-30% от всички студенти учат икономика без да е ясно ще има ли работа за всички тях.

Все по-малко млади хора в целия свят избират инженерното образование, защото то е много трудно, категоричен беше проф. Михаил Илиев, зам.-ректор ТУ-Русе.

От друга страна броят на завършващите средно образование е намалял 2 пъти през последните 10 години. Така въпреки масовизацията на висшето образование през 2000 г. в България е имало 90 000 кандидат-студенти, а през 2010 - едва 70 000.

За да привличат студенти някои висши учебни заведения стигат до крайности - приемат без изпит или измислят куриозни специалности като Компютърна химия в СУ , даде пример проф. Фархи.

Все по-трудно става и набирането на чужди студенти, които с таксите си помагат за оцеляването на висшето образование у нас. Бюрократични спънки години наред мъчат процедурата за прием. Все по-голям проблем при привличането на чужденци става и остаряващата материална база, която ВУЗ-овете нямат пари да модернизират. „В България финансирането на висшите учебни заведения е между 10 и 20 пъти по-малко отколкото в държавните университети в Европа. В нормални условия издръжката на ТУ-Варна трябва да е 40 млн. евро, а тя е 9 млн. лева. Ако през 2008 издръжката ни беше 2056 лева на студент, то през 2011 тя вече бе 1617, като за много специалности издръжката на 1 студент е по-малка от тази на 1 ученик в средно училище“, заяви проф. Фархи и определи финансовата политика спрямо висшето образование в България като пагубна.

В ТУ-Варна заложили на оптимизацията на работата, за да им стигат парите. Така заплатите във ВУЗ-а са сред най-високите във висшето образование у нас. „Обяснявам на колеги в много други университети системата, с която ние успяхме да работим с по-малко хора, но да даваме по-високи заплати, но не всички са склонни на такива драстични мерки и затова продължават да имат финансови проблеми, докато ние се справяме много добре с издръжката“, обясни ректорът.

За пореден път проф. Фархи разкритикува и абсурдите на въведената през тази година рейтингова система за университетите в България. Двата най-драстични примера са, че критериите отчитат единствено реализацията на младите хора в България, но не и на тези, които като ценни кадри са били наети зад граница като капитаните на ТУ, плаващи под чужд флаг, например. „Освен това системата оценява според броя места в общежития спрямо всички студенти във ВУЗ-а, така ние, които имаме места в общежитията много повече от желаещите и нуждаещите се да живеят там, получаваме ниска оценка, защото много от студентите живеят по домовете си“, обясни той.

Академичните домакини на кръглата маса изслушаха с внимание изискванията и критиките на бизнеса, но също дадоха своите предложения: фирмите да дават стипендии на изявени студенти, за да ги привличат за работа при тях. Хай тек паркове пък може да имат ВУЗ-овете, ако бизнесът им подаде ръка за Публично-частно партньорство.