Историята с пирата Кривич е прекрасна, интересна, любопитна. На тази база могат много новели, много комиски да се направят, твърди археолог

Историята с пирата Кривич е прекрасна, интересна, любопитна. На тази база могат много новели, много комиски да се направят и дай Боже, да отидат и повече туристи, но да превръщаме археологията в това, на мене лично не ми допада.

Това каза в интервю за iNews археологът Веселин Хаджиангелов по повод твърденията на директора на НИМ Божидар Димитров. Преди няколко дни Димитров съобщи, че най-вероятно скелетът, за който се твърдеше, че бил на вампир, е на пирата Кривич.

"Мисля, че това са пълни глупости", откровено споделя Хаджиангелов. Той се шегува с твърденията на някои наши учени, които настояват за вампирския произход на телата. Ето и какво сравнение дава: "И македонските археолози твърдят, че всичко, което са намерили е македонско, ама не е, нали".

В сферата на проучванията проблемът с вампирите е интересен и стои от много отдавна. Всъщност не са малко местата, на които са намирани по-странни погребения. Хаджиангелов обясни, че това са обреди, които се правят против вампирясване.

"Дори и сега в нашето съвремие, когато един човек умре, се правят задължителни обреди. Първото нещо е да се покрият огледалата в къщата с кърпи. Също така се прави бдение нощно време около трупа на починалия и се внимава много да не го прескочи котка", отбеляза той. Археологът обясни, че през средните векове у нас, когато и религиозните представи на хората са били по-особени и много по-обогатени откъм такива демонични персонажи.

Но са вярвали и в различни легенди. Самият Хаджиангелов е попадал на "вампир" в некропола при Бельова черква край Самоков.

В седем от проучените 78 гроба е имало "ненормални гробове" - например, обръщане на черепа наобратно. Необичайното погребение е било направено след смъртта на покойника и то след като тялото му е изтляло. В Средновековието са смятали, че полагането или пробождането на тялото с железен предмет също е "лек против вампирясване" .

Такъв е случаят в Созопол. "Освен ако зъбите не са точно такива, каквито правят във филмите за Дракула и останалите холивудски продукции за вампирски истории, не виждам как ще определим някого като вампир", посочи археологът.

"Да вярваме във вампири е все едно да вярваме в Дядо Коледа, в гноми, в елфи и в джуджетата вълшебници", категоричен бе той.