Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви

Доц. д-р Даниела Петрова: В Черно море цъка екологична бомба със закъснител

Петък, 15 Юни 2012 15:56
Източник: Черно Море    / Стефан Денков   
- Намаляват ли рибните запаси в Черно море?

- Намаляват, но не само в Черно море, а и в Световния океан. Този факт е научно доказан, като сред основните причини са замърсяването, климатичните промени и безразборният преулов на риба. Не можем до безкрай да използваме морските ресурси, трябва да намерим начин за баланс, така че океаните и моретата да си починат малко от промишления улов. Това може да стане чрез насочване към аквакултурите. Имаме виждания, предложения, работим по първите аквакултури. Вярно, мидата е най-разпространената аквакултура, но имаме идейни проекти и за изкуствено отглеждане на калкан, кефал, пъстърва и др. Наскоро излезе от печат Наръчник на предприемача, в който сме описали видовете, които могат да се отглеждат изкуствено. На този етап предимно се отглеждат сладководните видове, защото е по-лесно. В морето става по-трудно и затова се насочваме към изнасяне на брега.

- Какви са тенденциите на екологичното състояние на Черно море?

- На този етап замърсяванията донякъде са овладени поради това, че през 90-те години икономиката намаля, замърсителите ги няма. Тази тенденция на изчистване на морето продължава. Намаляват цъфтежите на фитопланктона, което е показател за еутрофикацията. Но аз и сега твърдя онова, което казвах преди 20 години - с появата на новия вид Мнемиопсис лейди - този процес е бомба със закъснител. Ние смятаме, че морето се очиства, но къде отива целият микс, който се излива в него? Черно море е затворен басейн, теченията го завъртат, наслагват го на дъното, биохимичният цикъл не спира и в един момент всичко това може пак да се издигне нагоре и да се възродят признаците на еутрофикацията.

- Има ли опасност и сероводородът да се издигне, както се твърди от някои експерти?

- Не. За него не говоря. За мен подобни твърдения са спекулация. Сероводородът е характерен за Черно море. Имало го от преди милиони години. Може леко да се покачва, но чак пък да завладее цялото море, това не може да се случи, смятам аз, въпреки че не съм геолог. Това, което наблюдавам, е по-скоро в световен план и е свързано с моята специалност - фитопланктона. Става дума за появявата на дребни фитопланктонни организми, което до голяма степен произтича от климатичните промени.

- Излиза, че продължавате да се тревожите за екоравновесието на морето?

- Когато говорим за замърсяването, като учен смятам, че не трябва да бъдем спокойни. Казваме, морето се очиства, намаляват цъфтежите, показателите са по-добри. Но смятам, че все още не можем да бъдем спокойни за чистотата на черноморските води. В нашия институт съм намерила данни още за периода от 1932 до 1954 г., които показват една цикличност в бума на цъфтежите - на всеки 10 - 15 г. се появява, после затихва. Обяснението е в замърсяването на Черно море. През 60-те и 70-те години се е наблюдавал чист период, после идва еутрофикацията, свързана с цъфтеж на фитопланктон, и като следствие, измиране на дънните риби поради липса на кислород. После през 1995 - 1996 г. тези показатели започнаха пак да намаляват. Наистина не мога да бъда спокойна, че Черно море вече е чисто, трябват изследвания, далновиден мениджмънт и контрол.

- Кои продължават да бъдат най-големите замърсители?

- На първо място са големите реки, които се вливат в морето – Дунав, Днепър... Но да не забравяме, че замърсяването на най-голямата ни река не е характерно за всички дунавски държави. Много от тях изградиха модерни пречиствателни станции и реката на тяхна територия е толкова чиста, че дори се развива риболовът. За съжаление това не се отнася за долното течение от Сърбия насам. Съвсем малко са градове, които имат пречиствателни станции, въпреки че вече сме в XXI в. Това се отнася и за черноморското ни крайбрежие. В случая просто нямам коментар!...

- Значи не сте оптимист за биоразнообразието в Черно море?

- Нямам основания да бъда оптимист. За мен биоразнообразието продължава застрашително да намалява.

- Дълги години сериозен замърсител беше и безразборното изхвърляне на баластните води на корабите, това продължава ли да е проблем?

- Наистина това е другата опасност, която в същото време води и до някои интересни явления в биоразнообразието на Черно море. Става дума за т.нар. инвазивни видове, които идват с баластните води на корабите. През 2008 - 2009 г. съвместно с ДА „Морска администрация” работихме за първи път у нас по проект за баластните води на корабите. Изследванията ни ще бъдат отразени в монография. Ние не открихме някакви нарушения, не установихме и появата на нови видове в морето. Разбира се, заключенията не могат да бъдат категорични само от един проект преди 2 години, който обхвана варненското пристанище. Има мнения, че пребаласирането не се извършва правилно, не става само на определените за това райони. Самият факт, че идват нови инвазивни видове, означава най-малкото, че има неправилно пребалансиране.

- Кои бяха последните нови видове, открити в Черно море?

- Известният подводен фотограф Любомир Клисуров, тогава научен сътрудник в Института по океанология, откри нов вид зоопланктон, наречен от проф. Консулов Мнемиопсис лейди, след това се появи Берое овата. Сега има нова медуза, която е открита край бреговете на Турция, но тук я няма. Помня, когато работихме с Консулов върху Мнемиопсиса, много се спори дали е правилно да внесем нови биологични видове като мярка, за да се овладее високата численост. Мнемиопсис лейди се храни главно с личинките на рибите и това наред с климатичните промени, замърсяването и преулова предизвика големия спад на рибните запаси в морето. И докато спорим, природата отново ни показа, че е най-великото нещо - в един момент се появи другият вид - Берое, който унищожава мнемиопсиса и така нещата пак си дойдоха на мястото.

- Черноморската скумрия отдавна изчезна, кои други видове са на път да останат само в историята?

- Голяма част от черноморските видове са в световната Червена книга. Дълъг е списъкът - руската есетра, пастругата, чигата, трите вида, барбунята, змиорката, зеленушката, морската лястовица, морското конче, морският дракон, звездобройците... Никак не са малко. Повечето видове попчета също са в Червената книга.

- Ограничаването на риболова ще помогне ли?

- Свиването на улова е една от мерките. Ако контролът върху забраните, които се въвеждат, е 100%, резултати ще има. В момента, когато е размножителният период, това е изключително важно.

- Всяка година морето изхвърля убити делфини. Вярно ли е, че популацията им рязко се е увеличила и можем ли да виним рибарите за всеки подобен инцидент?

- За да няма спекулации по този въпрос, до месец ще започнем преброяване на популацията на делфините в Черно море. С ИАРА сме в едно министерство и взаимодействието ни е много близко. Ние вече работим по 3 проекта за делфини. От нашия институт е единственият национален научен представител на АКОБАНС - международната организация в защита на делфините.

- Рибари, чиито мрежи са пострадали от делфини, твърдят, че броят им в Черно море вече достигал милион и повече, което не би трябвало да ги прави толкова защитен вид?...

- Това не е вярно, още повече няма откъде да се вземат данни, за да се правят подобни заключения. Навремето, когато страшно много намаля популацията на делфините и те бяха застрашени от изчезване, всички се тюхкахме как стана така, че изчезват, какво да правим?... После делфините се появиха и сега пък - много били станали. Случаите на посегателства върху тях сега стават причина да се направи оценка за техния брой в Черно море. Рибарите се оплакват, че делфините късали мрежите им. Има много начини това да не се случва. Например слагат се специални устройства на рибарските мрежи, които отблъскват делфините. Вярно, скъпи са, но държавата може да се погрижи за осигуряването им, за да се избегне конфликтът, но не и да се убиват делфините.

- Рибарите ваши приятели или опоненти са?

- Рибарите са определено наши приятели. Открай време те присъстват в живота на най-стария морски и рибарски институт у нас, в неговите научни съвети и работни срещи. Много ни помагат с информация, имаме възможност да излизаме заедно в морето.

- Какви проекти предстоят в института?

- По- скоро става дума за продължение на проектите, които в момента са общо около 10. Част от тях са за оценка на биоразнообразието в Черно море, други - за изследване влиянието на климатичните промени върху биоразнообразието, влиянието на радиоактивните вещества върху дънните биоценози, един е инфраструктурен, свързан с аквакултури, друг, също инфраструктурен, е за преоборудване на НИК „Проф. Вълканов”, който има всичко като риболовен плавателен съд, сега трябва да го модернизираме, слагаме нови апаратури. Инфраструктурните проекти са към МОН. Ставаме все по-всеобхватни, макар че потенциалът ни е свит. През годините назад бяхме около 150 души, а сега сме 24. Този малък състав извършва научно-изследователската работа, която обхваща ведомствени проекти, с МОН, МОСВ, има и по 5-а, 6-а, 7-а рамкова програма към ЕС, наред с това извършва атракционна работа и образователна дейност. Тези 3 направления в дейността ни вървят заедно, което се прави от малко институти.

Визитка: Доц. д-р Даниела Петрова е директор на Института по рибни ресурси. Родена е в Провадия. Завършва Пловдивския университет, специалност „Биология”, като специализира в сферата на биотехнологиите, което определя и насоката на бъдещата й работа. Нейната аспирантурата протича в Института по океанология към БАН под ръководството на проф. д-р Асен Консулов. Дисертацията й е на тема ”Структура и развитие на зоопланктона пред българския бряг в Черно море”. Работи в Общинския детски комплекс, където води първата екологична школа във Варна. През 1995 г. след спечелен конкурс започва работа в Института по рибни ресурси (ИРР) към Селскостопанската академия при МЗХ. През 2001 г. става ръководител на секция „Хидробиология”, през 2004 г. – зам.-директор на Института по рибарство и аквакултури (така се нарича след сливането на ИРР с пловдивския институт за сладководно рибовъдство през 2000 г.). През 2007 г. двата института отново се разделят и тя временно оглавява ИРР, а след конкурс през 2009 г. става негов директор.

Проблемите около състоянието на морското биоразнообразие, от което зависи стопанският риболов, определиха темата на нашия разговор с доц. д-р Даниела Петрова, директор на ИРР. Другият актуален повод е предстоящото отбелязване на 80-годишнината на института, създаден на 17 юли 1932 г. като морска биологична станция с единствения по рода си аквариум у нас (1906-1911).


Коментари
22:28ч. 15 Юни 2012 #5
kaka_fire
Бозко, вярно е, не прочетох, ама щом рибарите си правят каквото си знаят, какво се чудиш, че е изчезващ вид :)
17:31ч. 15 Юни 2012 #4
Гларус
КАКА,някъде да прочете мрежи?
16:51ч. 15 Юни 2012 #3
Никой
С цялото ми уважение към доц. д-р Даниела Петрова като пълен лаик мисля че е много лекомислено един морски биолог да пренебрегва с лека ръка нивото на сероводород като фактор в Черно море.
Като точка втора препоръчвам да видят с очите си какво правят турските риболовни кораби покрай Босфора точно откъм нашата страна.Реално само фарватера за корабите е свободен от мрежи,тралове и риболовни кораби и гемии.Не е тайна също така че биоразнообразието се дължи и на миграцията на много видове риба... Е няма как да стигне тази риба до Черно море когато след Босфора просто бива уловена с тонове...
Само да припомня че Инстанбул е огромен мегалополис с население 2 пъти по-голямо от България накуп.Нека бъдем реалисти и да не обвиняваме само българските рибари...
Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Избори
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Библиотеката
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Стара Варна
Новини от Варна, региона и света
Екопарк Варна отбелязва Гергьовден с празнична програма
Петък, 2 Май 2025 08:08
За поредна година, спазвайки традицията, Университетска ботаническа градина - Екопарк Варна отбелязва Гергьовден с богата фолклорна програма! Зрителите могат да наблюдават вдъхновяваща хоротека от професионалисти...
БЛС: Заплахите срещу лекари застрашават целия сектор
Днес, 3 Май 2025 19:44
Недопустимо е оказването на натиск чрез посещения пред лични адреси, заплахи или опити за стигматизация на медицински екипи преди приключване на официалната проверка. Подобни действия не водят до справедливост...
Национални срещи ще търсят нов модел за развитие на туризма в България
Днес, 3 Май 2025 19:07
Министерството на туризма започва поредица от срещи с представители на местните власти в цялата страна, насочени към устойчивото развитие на сектора. Кулминацията ще бъде национална дискусия във Велико...
Авария оставя без вода до късно вечерта част от кв. "Левски"
Днес, 3 Май 2025 18:52
Част от кв. "Левски" е без вода поради авария, съобщиха от ВиК-Варна. Потърпевши са абонатите в карето между бул. "Христо Смирненски", ул."Евлоги Георгиев", бул. "Левски" и ул."Ген. Георги Попов", както...
Български ученици с медали от Европейската олимпиада по експериментални науки
Днес, 3 Май 2025 18:42
Два сребърни медала спечелиха българските отбори на Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2025, която се проведе от 26 април до 3 май в Загреб. В състезанието се включиха 48 отбора от 23...
Стотици хоспитализирани след пясъчна буря в Иран
Днес, 3 Май 2025 18:17
802 души със сърдечни и дихателни проблеми са потърсили помощ в болници през последните 24 часа заради пясъчната буря, която засегна провинция Хузестан, съобщи иранската информационна агенция IRNA. 92...
След самолетна катастрофа: Петима души оцеляха 36 часа в блато, гъмжащо от алигатори
Днес, 3 Май 2025 17:51
Петима души бяха спасени, след като прекараha 36 часа върху корпусa на самолет в блато, гъмжащо от алигатори, в Амазония. Самолетът бил принуден да извърши аварийно кацане, съобщиха местните власти. Малкият...
Мъж от Бургас е транспортиран с медицински хеликоптер до София
Днес, 3 Май 2025 17:27
Мъж с мозъчна аневризма е бил приет вчера по спешност в реанимацията на Университетската болница в Бургас. След направени изследвания и оценка на състоянието му медиците са преценили, че е необходимо незабавно...
Премахват зарязани коли от двора на КАТ-Варна
Днес, 3 Май 2025 17:02
Продължава разчистването на излезли от употреба автомобили, зарязани по варненските улици. С предупреждение за преместване от тази седмица са 6 коли, научи Moreto.net. Две от нарочените за премахване...
Вицепрeмиерът Дончев: Второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост може да е наесен
Днес, 3 Май 2025 16:36
Вицепрeмиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев очаква второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост да е през ранната есен. "Планирамe в рамките на годината да получим...
Лейди Гага с грандиозен концерт пред 1,5 млн. души на Копакабана
Днес, 3 Май 2025 16:10
Лейди Гага се очаква да привлече над 1 милион души на безполатен концерт на плажа Копакабана този уикенд. 39-годишната изпълнителка на хитовете „Bad Romance“ и „Poker Face“ ще излезе на сцената на прочутия...
Патриарх Даниил в Шумен: Тук започва духовното възраждане на народа ни
Днес, 3 Май 2025 15:45
Патриарх Даниил отслужи молебен в храма „Св. Три Светители“ в Шумен, в съслужие с множество свещеници. На службата бяха и много граждани, официални гости, сред които вицепрезидентът Илияна Йотова, която...
Търси в новини:
1234567891011

Изпрати новина

Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Афиш Варна Сметка за ток
Имоти във Варна Патенти
Препоръчваме
Дограми и фасади Врати Варна
Сметка за вода Обяви Варна
Музеите във Варна Хибриден бойлер
Матраци и легла Вземи кредит
Поръчка на храна Мека мебел
Най-четени
 Най-четено от Всички теми 1 2 3
 Варна и Черноморие
 България
 По света
 Бизнес
 Наука
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Истории
 Крими
 На фокус
Анкета
Къде предпочитате да отидете на ресторант?
На крайбрежната алея
На Морска гара
На Аспарухов плаж
В центъра на града
В квартален ресторант
Край морето, но извън града
Далеч от Варна
Не посещавам
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
0.6 + 0.5
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook