Огромен е интереса към изложба „Златото на траките”, която е изложена във Варненския исторически музей, предаде репортер на Радио „Фокус” – Варна . Средно между 280 – 300 души на ден посещават Варненския археологически музей. Преобладаващата част са чужденци – повече немци, по-малко гърци, французи, японци.

Изложбата “Златото на траките - легендите оживяват” е замислена и реализирана като музеен разказ за траките, тяхната вяра и ритуали, които са подхранвали старогръцкото митотворчество, основаващо се на забелязана, наблюдавана, а понякога и съизживявана обредност в контактните зони между траки и елини в Югоизточна Европа. Така се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи – цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на трояните; на Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис; на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието. Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят-жрец и певец-посветител Орфей, чиято музика е предавала звученето на космическата енергия. В елинския мит той е разкъсан от тракийските жени, а главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания. Подобна на описаната в мита ситуация се открива и пред входа на гробницата на Севт ІІІ в мотилата Голяма Косматка. Вероятно на одриския цар е принадлежало златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е изложено в отделна зала в експозицията. Именно царете на траките са събирали и съхранявали “лежащото благо”, което е легитимирало тяхната власт пред боговете и хората.

Разказите на античните автори за несметните богатства на тракийските царе се потвърждават от богатите погребални дарове - златен венец и пръстен със сцена на инвеститура, параден наколенник, сребърен ритон, бронзов съд и железни копия, открити в могилен гроб при с. Златиница-Маломирово, Елховско. В изложбата са показани и други символи на владетелското достойнство и части от въоръжението на воина-аристократ – златен нагръдник, златни апликации за броня, сребърна торква, ритуални съдове от сребро с позлата, шлем със сребърни апликации, бронзови наколенници и железни мечове. Те очертават доктриналната позиция на владетеля, преминал приживе ценностните изпитания, достоен за безсмъртие. Неговият символен образ е запечатан в паметниците на тракийската торевтика като ездач. В тази си позиция той е свързан с коня, неотменен символ на царската власт. Елинските митове предават образа на тракийския цар Диомед, чиито кобили се хранели с хора. В паметниците на тракийската царска торевтика ездачът и конят образуват неразчленимата фигура на владетеля. В тракийската мито-легендарна старина конят се появява в различни епизоди и с различни допълнителни функции.

Изящните златни накити, открити в гроб на тракийска аристократка при Синеморец - обеци с фигурата на богинята на победата Нике в колесница, златна огърлица с бича глава, диадема и венец, илюстрират погребалните обреди в района на контактните зони между траки и елини, създадени след основаването на мрежа от дъщерни градове-държави по крайбрежията на Черно море. В тях вярвания и обреди се сливат в типично дву-културно пространство, в което свободно си взаимодействат нормите на елинската и на тракийската култура. Свидетелство за това са изображенията върху червенофигурни вази от Аполония Понтика (дн. Созопол) от ІV в.пр.Хр., включени в изложбата. Върху някои от съдовете са изобразени амазонки. В образите на легендарните жени-воини може да се долови отглас от тракийските представи за Великата богиня майка и за царете-жреци, носители на Аресови качества. В експозицията са представени и вази със сюжети от Дионисовата обредност. Бронзовият съд с форма на нар от ІІІ в, собственост на частен музей “Арес”, също носи силни Дионисови внушения. Плодът е символ на блаженството в Отвъд. В древността се е смятало, че семките му са произлезли от капките кръв на разкъсания бог, които в случая са заменени с поставените в нара накити от злато и гранат.

През римската епоха траките продължавали да издигат надгробни могили и да поставят в гробовете редки и скъпи дарове - накити, съдове, въоръжение. По този начин хилядолетната тракийска духовност се съчетава с римо-италийски, малоазийски и семитски традиции. Неин носител е смесеното късноантично население, което постепенно изживява прехода от езичество към християнство между ІV и VІ-VІІ в. Тази приемственост осигурява влога на римската епоха в ранната византийска култура и в европейското Средновековие.

Част от изложените културни ценности се показват за първи път пред публика. Изложбата “Златото на траките - легендите оживяват” може да се види до септември 2012 г.