Младите хора в България са най-късно излизащите на пазара на труда в Европа, средно у нас един млад човек излиза на пазара на труда на 22 г., като основната причина за това е, че нямат достатъчно практика. Това каза днес президентът Росен Плевнелиев на откриването на първия Съвет по образование и наука.

Ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите. В 21 век най-силният инструмент за производство е човешкото знание, посочи държавният глава. Тема на съвета по образование е: „Визията „България 2020”: Националните приоритети в образованието и науката”.

Темата днес е логична последователност от дебатите през изминалите месеци за икономическото развитие на страната, обясни държавния глава. С визията 2020 искаме конкурентоспособна и динамична икономика. „Няма лимит пред човешкото знание и най-високата добавена стойност е именно там”, каза Плевнелиев.

Той направи сравнение между БНП на България при 7.4 млн. души, който е 40 млрд. евро и един Фейсбук, създаден преди осем години от 10 души, който създаде стойност от 100 млрд. долара.

Заседанието има за задача да идентифицира ключовите цели и инвестиционни приоритети в сферите на образованието и науката в подкрепа на стратегията за дългосрочно развитие на България.

„Технологиите се променят много бързо. Целта е да имаме нова адаптивна средна класа, хората трябва да бъдат гъвкави, да познават технологиите и да се учат цял живот”, коментира Плевнелиев.

В момента имаме няколко неблагоприятни данни, които трябва да адресираме. Младите хора в България са най-късно излизащите на пазара на труда в Европа, средно у нас един млад човек излиза на пазара на труда на 22 г., като основната причина за това е, че нямат достатъчно практика, обясни държавния глава. Друг факт е, че делът на младите предприемачи е 3,4%, който е доста по-нисък от този в Европа. В тази посока трябва да се развиваме. Такова е положението и при групата на самонаетите у нас.

Плевнелиев подчерта, че е много важен триъгълникът на знанието – науката, бизнес и държава. За да имаме мрежа от ефективно взаимодействие, разбира се, държавата трябва да играе своята роля, защото тя гарантира издръжливостта на този триъгълник, обясни Росен Плевнелиев.