Най-гнусното дърво във Варна остана в историята. Това обаче се случи година след първата публикация на „Народно дело“, последвана от втора и в съюз с официално писмо на шефа на Регионалната здравна инспекция д-р Божанка Георгиева до община Варна. „Минавала съм хиляди пъти покрай паркинга под РЗИ-то, там работя, но никога не съм забелязвала дървото. Дни преди публикацията във вашия вестник обаче видях, че по асфалта лазят множество гъсеници. Когато вдигнах поглед нагоре, се ужасих – милиони гадинки, които щъкат напред-назад, огромни паяжини, в които дървото е оплетено. И само няколко дни по-късно дойдоха работници и отсякоха болното дърво“, коментира една от жените, която работи наблизо.

Оказва се, че въпросното дърво е можело да бъде спасено, ако са били взети мерки навреме, коментират специалисти. То е било нападнато от бялата американска пеперуда, която в рамките на година дава две поколения. Ако се бе обърнало необходимото внимание на проблема, специалистите са щели да изчакат гъсениците да се излюпят и когато вече зрелите пеперуди отлетят, растението е можело да се напръска със съответните препарати и то да оцелее.

Въпреки закъснялата с повече от година реакция на компетентните органи е било предотвратено по-голямо зло, тъй като бялата американска пеперуда е един от най-опасните вредители, който за кратко време може да нанесе безвъзвратни щети по дърветата наоколо. Пеперудата е пренесена от САЩ в Европа през 1940 г. Тя напада над 240 растителни вида, но предпочита черницата, ябълката, сливата, черешата, дюлята, ореха, остролистния клен, ясена и бъза. Бялата американска пеперуда развива две и частично трето поколение. Зимува като какавида по дърветата, стеблата, под покривите или плитко в почвата. Излюпването на гъсениците от първото поколение съвпада с изкласяването на пролетната пшеница и със зачервяването на ранните череши. До пета възраст те живеят в паяжинни гнезда, след това водят самостоятелен начин на живот.

При по-висока плътност неприятелят може да обезлисти напълно големи дървета на значителни площи. Често намножаването му започва в парковете и крайградските зони.