Студено й е. Затова си е направила шапка и шал от найлонови торбички, нищо че навън е лято. Не позволява да й се бъркат в работите. Затова, ако я заговориш, те пита дали се познавате, щом така пряко почваш разговор. Мирише, и то адски – на урина и на морска вода. Под пейката, на която се е настанила от около месец, има огромна локва урина. Само минути по-рано тя е клечала пред пейката и се е облекчила. Вдигнала си е гащите и е забола поглед някъде напред, в нищото. Тя е възрастна. Болна е и го знае. Но за нея болестта има друго значение. „Усещаш ли дим?“, пита ме старицата. „Не“, отговарям аз, „нищо не усещам“. „Защото си здрава. А аз съм болна и го усещам. Димът влиза вътре в мен“, казва тя и слага длани на корема си. Не знам как е името й. Но е стара, бездомна и има нужда от помощ. Тя обаче е на друго мнение. „Има кой да се грижи за мен, ама аз не съм ли достатъчно голяма, за да се справя сама“, лаконично ми отговаря жената. „Аз съм като циганите – живея без нужда“, отговаря тя на въпроса има ли нужда от помощ, от дом, от болница, от храна. Нищо не иска, освен спокойствие.

Лесно ще я намерите. От месец се е настанила на една от пейките в парка на Червения площад, точно срещу Младежкия дом. Там спи, там яде, там си облекчава нуждите. Някои хора я съжаляват. Когато се опитат да й подадат закуска, тя им се разкрещява. Гони ги с вулгарни думи или им казва, че й пречат, че таман щяла да се събува, за да се изходи. Тъй че да се махат. Други й правят забележка заради пикаенето пред пейката. Към тях е още по-враждебна.

Мисли, че е на 62 г., но изглежда много по-възрастна. Може би тогава, когато е била на 62 г., нещо се е случило, нещо е прищракало. Кой знае.

„Не мога да повярвам, че въпреки всички сигнали до общината никой не взима отношение“, коментира жената от вестникарската будка в парка, която наблюдава битието на болната вече месец. Парашкева Тинева е притеснена както за бездомната, която очевидно има нужда от лечение, подслон и баня, и за майките с деца, които без да подозират нищо, сядат на нейната пейка, когато нея я няма. На онази същата, където жената пикае. „Това са зарази“, възмутена е вестникарката. И е права. „Не може в общината да няма един чиновник, който да се занимава с тези проблеми“, разсъждава тя.

„Тук има много клошари, но те минават и заминават. Ползват фонтана за тоалетна, а на чешмичката се мият и бръснат. Но не се застояват“, разказва Тинева. Притеснява я и войната за отпадъците. Тя се води между гларуси и клошари. „Птиците сутрин разнасят боклука от кофите, а след тях идват бездомните. Постоянно има някой на казана. Градинката тази година буквално е затънала в да не казвам какво“, коментира жената.