661 медикамента, за които касата трябва да плаща, са твърде много. Това обяви управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков по време на дискусионния форум "Лекарствената политика - партньорство за здраве".

По негово мнение, може би трябва да се направи "прочистване" на реимбурсния списък, съобщава zdrave.net.

„Може да направим една преоценка на качествата на медикаментите и да кажем кои да останат в тази листа, а пък след това да отидем на едно договаряне в касата", заяви той. Според него обаче сегашният механизъм на договаряне на цените на лекарствата с производителите ще претърпи съществена промяна, защото се е видяло, че има редица недостатъци.

Той напомни, че преди 4-5 години касата е постигала много добри отстъпки, защото договарянето е било изнесено изцяло в НЗОК и не е имало референтни цени. Но сега при наличието на референтна цена и друга методика, договарянето от страна на фирмите е доброволно, добави управителят на касата.

Над 100 фирми не са се явили, за да договарят цените на лекарствата със здравната каса. Това обяви зам.- министърът на здравеопазването д-р Десислава Димитрова. Тя напомни, че въпросните компании са се съгласили с първоначалните условия, поставени от НЗОК и ги призова да се върнат на масата на преговорите.

България няма национална лекарствена политика. Това коментира депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. Според нея през последните две години с повече пари са заплащани по-малко лекарства.

Според нея българинът плаща от джоба си за лекарства най-много в целия ЕС, защото процентът на реимбурсация е много нисък.

В отговор д-р Цеков заяви, че НЗОК заплаща лекарствата на 1,5 млн. души, като за 1 млн. от тях реимбурсацията е 100%.

Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков пък отбеляза, че е сбъркано разпределението на средствата за здравеопазване. Според него, когато държавата няма достатъчно средства, една голяма част от тях трябва да отиват за профилактика, но в България те отиват за лечение.

Той изрази позицията на БЛС, че средствата за лекарства са много като процент, защото се равняват на бюджета за болнична помощ.

„Смятаме, че повече средства трябва да бъдат насочени в извънболничната помощ, в ранна откриваемост на заболяванията и ранното им лекуване. В България е изключително голям броят на продуктите, с които българският гражданин се лекува, а броят на генериците е твърде малък. В другите страни нещата са обърнати. Пак с по-малък разход се постига по-добър ефект", коментира д-р Ленков.