Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, заместник-министърът на културата Митко Тодоров и заместник-министърът на физическото възпитание и спорта Иван Ценов взеха участие в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС.

На заседанието във формат министри на образованието беше обсъдена новата програма за образование, младеж и спорт, която ще обхване периода 2014-2020 г. Заявката за нов подход към образователните и младежки политики бе дадена още с избора на ново име на програмата - „Еразъм за всички” - и с решението за 70% увеличение на бюджета спрямо сега действащите програми. Подобен ръст не бележи нито една друга европейска програма, което е доказателство, че приоритетите на Стратегия ЕС-2020 не са само „на хартия”, а са придружени от съответните финансови решения.

По отношение на обхвата на програмата бе решено да бъде осигурена необходимата приемственост и основните дейности ще продължават да бъдат свързани с индивидуалната мобилност и стратегическите партньорства за сътрудничество. Въвежда се нова дейност - модернизиране на системите за образование и обучение. Вътрешното разпределение на общия бюджет спрямо трите основни тематични приоритета (индивидуална мобилност, стратегически партньорства и подкрепа за - подкрепа на реформите в държавите-членки за реформи) ще бъде предмет на преговори на Ирландско председателство през първата половина на 2013 г., когато ще се водят и общите преговори за Многогодишната финансова рамка.

Министър Игнатов определи като балансиран работния вариант за Регламент на „Еразъм за всички” и изрази задоволство от постигнатия по време на Датското председателство общ подход по програмата. Той сподели два специфични приоритета на България, които ще настоява да намерят решение по време на техническите преговори в Програмния комитет: разликата в заплащането на участниците от отделните държави-членки и негативните ефекти на мобилността.

Използваните към момента методология и критерии за определяне на грантовете по програмата позволяват диспропорции до 13 пъти в заплащането на отделните участници. Това означава, че участници от различни държави-членки в един и същ проект, за равно инвестирани време, експертиза и качество, получават до 13 пъти разлика в заплащането. България счита, че подобна схема е несправедлива и в известен смисъл дискримираща. От българска страна бе изразена увереност, че съществуват достатъчно методологични възможности за промяна, които без да накърняват интересите на останалите държави, ще вземат предвид равноправното признаване на експертизата на участниците в програмата, независимо от тяхната националност.

Във връзка с някои негативни ефекти на мобилността, България предложи да бъде направен анализ на потоците на мобилност и да бъдат предприети мерки за превенция на негативните ефекти от нея, сред които изтичането на мозъци и изкривяването на пазара на труда. Данни от последни изследвания на ЕС сочат, че България е шампион по изтичане на мозъци както към САЩ, така и към Западна Европа. Поради силната чувствителност на България към проблема, министър Игнатов предложи мобилността да бъде тема на разговор на следващия неформален съвет в Никозия по време на Кипърското председателство.

Комисар Андрула Василиу увери министър Игнатов, че притесненията на България ще бъдат взети пред вид с оглед намиране на подходящо за всички решение. По време на преговорите по програма „Еразъм за всички”, България бе сред държавите, които настояваха в рамките на интегрираната и единна програма, отделните сектори да запазят своята идентичност и специфика. Игнатов приветства въвеждането на отделна глава „Младеж” и на обособена бюджетна линия за младежки политики, което осигурява достойно място за дейностите, свързани с доброволчеството, активното гражданство, менторството, връзката между поколенията, извънучилищни занимания и пр.

На заседанието на Съвета, във формат младеж, бе обсъдена и младежката безработицата и най-вече нейното рекордно нарастване в много страни-членки. Проблемът е свързан с множество други явления като ранното напускане на училище, липса на подходящи знания и умения заради разкъсана връзка между квалификация и трудов пазар, маргинализация и ниското участие на младите хора в демократичните процеси. България, както и много други държави, счита, че един от ключовете за справяне младежката предприемачески умения. Плавното преминаване от образование към работа, може да се установи чрез стажове, обучения в предприятия, професионални курсове.

В резултат на това бе взето решение за установяване на тематична група, състояща се от експерти от страните-членки и Европейската комисия, чиято цел ще бъде споделянето на полезни практики в насърчаването на креативността и иновационния потенциал на младите хора, чрез идентифициране на способностите и уменията, придобити от формалното и неформално обучение, които да бъдат релевантни на пазара на труда.

Извън рамките на Съвета по образование, младеж, култура и спорт, министър Игнатов проведе неформална среща с г-н Пабло Амор, директор на Изпълнителната агенция на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ). На срещата бе взето решение безработица е образованието, насочено в началото на септември 2012 г. представители на агенцията да посетят България за провеждане на обучение, на което подробно да бъдат запознати нашите учени с конкретните стъпки за изготвяне на проекти и тяхното оценяване. Решението на Европейския съвет за научни изследвания, да концентрира повече усилия в България, идва в отговор на огромния интерес, след провелото се Информационно събитие от 27 април 2012 г. в София, към грантовете на ЕСНИ. Самото събитие бе успешен завършек на 35-та пленарна сесия на Научния съвет на Европейския съвет за научни изследвания, състояла се по покана на министър Игнатов в София.

Министър Игнатов имаше отново възможност да изрази своето недоволство относно огромния дисбаланс по отношение нивата на заплащане на българските участници в грантовете по Седма рамкова програма за научни изследвания. Европейския съвет за научни изследвания (ERC) е първият паневропейски финансиращ орган, създаден, за да подпомага най-добрите научни изследвания на границата на познанието в Европа. Чрез провеждането на конкурси на база партньорска проверка, чийто единствен критерий за подбор е научната изключителност Съветът финансира най-добрите идеи на границата познанието. Няма нито тематични приоритети, нито квоти на географски принцип. ERC има две основни грантови схеми: „ERC Starting Grants“, ориентирана към млади учени, които са в началото на кариерата си и „ERC Advanced Grants“, която подпомага вече наложили се, водещи изследователи. От стартирането си досега ERC е финансирал над 2 500 проекта в цяла Европа. От 2011 г. насам съществуват две допълнителни инициативи за финансиране с много ограничен бюджет: Създадени бяха „ERC Synergy Grants“ с цел подпомагане на няколко малки групи изследователи, работещи съвместно по даден проект; „Proof of Concept”, която е отворена за носители на ERC грантове, за да могат да доразвият иновационния потенциал на идеите, възникнали в резултат от изпълнение на изследователски проекти, които са финансирани от ERC.