Лизинговите компании с нищо не отстъпват на банките по залагането на капани в договорите с клиентите, установи проверка на "Труд".

Проблемът започва оттам, че повечето компании, включително реномираните, не желаят да публикуват в интернет общите си условия дори по масовите договори с физически лица. Така повечето юридически хитринки остават скрити за широката публика. Затова финансови консултанти призовават депутатите да задължат трезорите и всички останали дружества, които предлагат кредити, да обявяват общите си условия на интернет страниците си.

По-сериозни проблеми по договор за лизинг могат да възникнат при изчисляване на лихвата, при просрочие на вноски, при предсрочно прекратяване на договора и по въпроси, свързани със застраховката на вещта, става ясно от общите условия на част от компаниите, които са публикувани в мрежата.

Законът

Договорите за финансов лизинг, при който е налице възможност за закупуване на стоката и които са на стойност между 400 и 147 000 лв., се регулират от Закона за потребителския кредит.

Това означава, че дружествата са длъжни да обявят на клиента предварително всички лихви, такси, комисиони, санкции за просрочие, както и всички останали условия по договора, а също така и да му предоставят безплатно проектодоговора, за да може спокойно да се запознае с клаузите му. Освен това потребителят има право на рекламация в 14-дневен срок след сключването на контракта, т. е. в този срок той може да се откаже от договора за лизинг, като трябва своевременно да върне вещта и да плати съответните лихви.

Лихви

Хубавото е, че лихвата по лизинга на автомобили за граждани масово се образува по доста по-прозрачна методика в сравнение с тази при кредитите. Обикновено процентът се формира от пазарния европейски индекс EURIBOR (тримесечен) плюс фиксирана надбавка. Така клиентът може да е сигурен, че ако има промяна на лихвата, то тя е продиктувана единствено от промяна на пазарните условия. Странното обаче е, че в общите условия на една от големите компании на пазара е предвидено, че ако стойността на EURIBOR падне под 3%, се смята, че страните са договорили базовата лихва да бъде 3%. Отдавна обаче стойността на индекса е под 3%. Така лихвата на клиента не може да пада неограничено, но затова пък може да се вдига до безкрайност. Обикновено компаниите обявяват годишния процент на разходите (ГПР), който освен лихвата, включва и таксите, защото са длъжни да го правят по закон.

Плащания

Лизинговите договори обаче стоварват върху клиента куп плащания при предсрочно прекратяване на договорите, за които много трябва да се внимава. Например компаниите си оставят вратички за вдигане на цената на лизинга. Потребителят носи целия риск, ако се увеличат разходите на компанията по независещи от нея причини, например при промяна в законодателството, става ясно от общите условия на едно от дружествата. В тези случаи въпросните допълнителни разходи се фактурират изцяло върху клиента.

При подобно поскъпване лизингополучателят има право едностранно да прекрати договора, като по свое желание може да върне или да купи стоката.

Ако реши да върне автомобила, той е длъжен да изплати всички дължими вноски, гласят още общите условия. Но ако стойността на колата, определена от вещо лице, е по-ниска от оставащата главница, клиентът трябва да доплати и разликата между двете, при това в рамките на три дни.

Друга компания пък е въвела огроми неустойки при прекратяване на договора "по вина на клиента". В тази категория попада практически всяко едно нарушение на което и да е задължение на клиента според договора и общите условия - например неремонтирани навреме счупени фарове или пък забавяне на две вноски, дори да не става дума за два последователни месеца. В тези случаи клиентът не само трябва да плати всички дължими до този момент вноски и лихви, но и неустойка.

Тя е равна на положителната разлика между остатъчната стойност на автомобила към момента на прекратяване на договора и пазарната му цена плюс 2% от стойността на договора. На всичкото отгоре компанията си запазва правото да иска допълнително обезщетение за щети над неустойката.

Хората трябва да знаят, че не бива да дават за ползване на трети лица стоката, която изплащат на лизинг, без писмено съгласие на дружеството. В противен случай дължат неустойка - средно 5% от доставната цена. Без разрешение стоката не бива да се ползва и извън територията на България, нито пък да се модифицира.

Ако подобни клаузи в договорите се окажат незаконни, те могат да бъдат обявени от съда за недействителни.

Законът не допуска и неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Ако открият такива текстове, дори да са подписали контракта, хората могат да се обръщат към Комисията за защита на потребителите и към съда.