Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това оповести във Варна доц. Серафим Петров, старши експерт в Българска стопанска камара.

Според него изследването буди сериозни притеснения. Петров посочи, че в страната ни има около 300 000 активно действащи фирми. 80% от техните собственици са с ниско образование. „Притеснително е защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари”, заяви доц. Петров.

По думите му българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече от самия него. Многократно са били водени разговори в представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им. „И в повечето случаи получаваме като отговор единствено мълчание – не само че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос”, категоричен бе експертът от стопанската камара.

Наред с това Серафим Петров посочи и още една негативна тенденция – липсата на желание от страна на студентите да се образоват. Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват. "Работодателите искат студентите да заплащат стажовете си при тях. Макар и да звучи, невероятно много от българските работодатели са съгласни да взимат на стаж студенти, само ако те са си платили за това", заяви експертът.

Това е и една от причините младите хора да изпитват такова сериозно затруднение с намирането на работа, след като завършат висшето си образование. Петров заяви, че в България вече се превърнаха в нарицателни т.нар. изисквания за кандидатите. Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%, като даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят перфектно по два чужди езика, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта им да не надхвърля 25-26 години. Именно това е и една от причините младите да търсят препитание и поле за изява именно в чужбина.

Според специалиста обаче вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС поради факта, че кризата е застигнала и Запада, поради което намирането на работа в чужбина се оказва нелека задача. Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина поради това че са останали разочаровани от работата там и условията, които са им предложили. Тази бройка обаче не е много голяма и все още в страната на дневен ред стои проблемът с изтичането на кадри от сферата на здравеопазването например.

Петров заяви, че със „Сините карти” много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България. Причината обаче е, че с този документ те могат да заминат в която и да е държава на ЕС. „Ние ще сме трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на съюза”, категоричен бе той.

По отношение на изтичането на здравни кадри в чужбина Петров заяви, че има проявен интерес от страна на лекари и здравни специалисти от Молдова, тъй като много от тях знаят български език и лесно биха могли да свикнат с работата в страната ни. Той посочи, че е необходима реформа - както в образователния, така и в целия бизнес сектор, за да могат младите хора и квалифицирани специалисти да останат да работят в България.