По време на днешното си редовно заседание кабинетът прие Националната програма за закрила на детето за 2012 г. и одобри доклад за изпълнението й през 2011 г.

Основен акцент в програмата е поставен върху дейностите, свързани с подобряване на политиките за детето и създаване на условия за социално включване на децата, подобряване на здравеопазването им, осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование.

В областта на правосъдието са предвидени редица дейности, свързани с гарантиране на ефективна система за детско правосъдие в условия на междуинституционално сътрудничество и въвеждане на система за ранно идентифициране, регистриране, насочване и взаимодействие в работата при сигнали и случаи на насилие и злоупотреба с дете. Предвидени са дейности, свързани с повишаване на ефективността на превенцията на насилието между децата, включително чрез развитие на спортната и физическата им активност. В Националната програма е отделено и специално място за културата, свободното време, развитието на способностите на децата и участието на децата в процесите на вземане на решения.

Докладът за 2011 г. прави преглед на актуалното положение на децата в България. Специално внимание е отделено за изводи и препоръки за оптимизирането на политиките за децата. Отчетени са реалните успехи в провежданата реформа в системата за закрила на детето, като успоредно с това обективно и ангажирано са представени възникналите проблеми при изпълнението на заложените цели, както и възможностите за преодоляването им.

В документа се отчитат постижения по отношение на развитието на системата за закрила на детето и повишаване на доверието в нея, за което свидетелства увеличаването на броя на сигналите за деца в риск - жертви на насилие, трафик и експлоатация, свидетели и жертви на престъпления, извършители на противообществени прояви, деца с увреждания и др.

Посочва се също успешното стартиране на проектите, заложени в Плана за действие към националната стратегия за деинституционализация, които трябва да доведат до предотвратяване на настаняванията на деца извън техните семейства. Те включват създаването на нови услуги, включително замяна на системата от класически институции от интернатен тип с мрежа от услуги в общността.