Повишението на средногодишните температури на въздуха през XX век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам. Това показват данни на Сметната палата, която е извършилa одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението на климата за периода 1 януари 2006 г. - 31 декември 2010 година в екоминистерството, Министерството на земеделието и храните и МВР.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2 до 6.3 градуса над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, опасност от приливни вълни, зачестяване на силните природни бедствия, уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове, посочват от Сметната палата.

От края на 70-те години на миналия век в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина. Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата.

Цяло десетилетие с температури, по-високи от обичайните

Средната годишна температура през 2009 година е с 1,2°C над климатичната норма, и това е поредната, 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009-а е по-топло от предходното - 1990 – 1999 година, а то от своя страна е по-топло от десетгодишния период преди него. След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на XI век.

Горещите дни ще се увеличават

Прогнозите за България за следващите 100 години са за меки зими; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века. Средната температура ще се повиши с между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през проверения период - 2006 - 2010 г., в страната ни не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се планират необходимите мерки за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

Не е разработена и утвърдена национална стратегия за това, което поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти, посочват от Сметната палата.