По повод отбелязването на 97-годишнината от Геноцида над арменския народ в Османската империя във Варна ще бъде излъчен филма "Чифликът на чучулигите". Той е посветен на събитията от 1915 г. Прожекцията ще се състои на 22 април 2012 г. (неделя) от 15:00 ч. в зала Европа на Фестивален и конгресен център. Входът в свободен.

Сценарият се базира по романа на живеещата в Падуа професорка по литература Антония Арслан и разказва историята на нейното семейство. В един провинциален град живее арменското семейство Авакян, което все още се надява, че най-лошото няма да случи.

Филмът започва в домашна атмосфера с приглушена светлина, красиви лица и дълги рокли. Патриархът на семейството е умрял, но в тази ситуация дори турският главен генерал Аркан (Andrе Dussollier) се прекланя пред мъртвите. Тогава идва заповедта от Турция и Аркан се отнася с респект към нея. В няколко кадъра се показва смесицата от послушание и страхопочитание, които много често са били причина за етнически прочиствания и погроми в миналото.

Мъжете и младежите са кастрирани, обезобразени и разфасовани на парчета като добитък, жените и старците са изпратени към пустинята в Източен Анадол, като повечето умират от глад по пътя.

Назим (роля се изпълнява от палестинският продуцент Мохамед Бакри), помощник в къщата и просяк, предава своите господари, за което съжалява и въпреки всичко се опитва да спаси поне жените.

Турският войник Юсуф (Мориц Блайбтрой) е горд от спасението на Нуник (Паз Вега) и се влюбва в нея. Но при опит да избяга, Нуник се жертва, за да спаси своите племенички. Тогава идва нова заповед: „Първо стреляй, после им вземи главите!” За да помогне на Нуник, Юсуф жертва себе си. Една истинска драма.

Изключителните актьори и истинските брутални действия, не пречат на чувствителността. Братята Тавиани успяват със своите кадри да събудят сантименталност и съпричастност у зрителите, защото този снимков материал ще остане със сигурност в паметта им. Но трагедията все пак остава трудно поносима.

За бруталните действия на турците свидетелстват много преки участници на кланетата, разкази за това как войниците са карали майките да убиват собствените си новородени. Има и свидетелства за още по – ужасни действия, за които човек не иска да говори...да пише…да чете…да гледа.

Виторио Тавиани разказва за това следното: „ Убийство на невинни е част от историята на театъра и киното още от времето на древните гърци и после Шекспир. Ние се натъкнахме на книгата на Антония Арслан съвсем случайно преди три години и така открихме трагедията на арменците.”