В прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология, тенденцията е към по-топла пролет и по-горещо лято. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" проф. Веселин Александров, директор на департамент „Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). „Това е на базата на съответните експертни оценки, имайки предвид отделни резултати на международни метеорологични центрове, които правят сезонна дългосрочна прогноза. Това е официалната позиция на нашия институт”, каза той. По отношение на валежите, проф. Александров обясни, че нещата там са малко по-сложни, тъй като валежите трудно се прогнозират. „Април, май и юни ще бъдат по-влажни от очакваното, тоест от климатичните норми. След това през юли и август се очакват по-сухи дни и е много вероятно август месец да бъде доста сух. Това може да доведе до съответни проблеми в земеделското стопанство, тъй като някои от съответните пролетни култури, като царевицата например, се нуждаят от достатъчно количество водни ресурси, за да могат да формират добива”, обясни той. Запитан дали има опасност да останат само два сезона – зима и лято, проф. Веселин Александров каза, че проблемът е, че през последните години тенденцията през зимата е към затопляне, а в същото време пролетта като че ли е по-хладна – това е една тенденция през последните 20-30 години. Есента също през последните повече от 70 години има тенденция към захлаждане, тоест сезоните не се размиват, а просто се получава това усещане. Например, ако има по-топла зима и по-хладно лято се оказва, че е един сезонът, а всъщност не е така, сезоните са си отделни и ще продължават да бъдат такива. Някои дори изнасят тезата, че при промени на климата ще изчезне зимата, не, зимата няма да изчезне, това че ще бъдат по-меки от нормалното не означава, че няма да има сняг въобще и не означава, че няма да има такива зими, каквито са сега. На фона на цялата тенденция към затопляне, това означава по-меки зими, но не означава, че зимите ще изчезнат”.