Къде сбъркаха?

Варненци спяха дълбок сън. Докато кварталите им се уплътняваха, детски градини изчезваха, коли превземаха тротоарите, а кучешките фъшкии и боклуците цъфтяха навсякъде като минзухари през април, животът просто си течеше.

На фона на тази летаргия, не е учудващо, че общинския съвет на Варна, дни след като придоби Морската Градина, реши да я застрои. Гласуваха си решението бързо и тихомълком, като щедро предоставиха правото на варненци - в някоя бъдеща дата, записана с малки букви на сенчесто табло в общината - да кажат може би какво мислят за кръгово движение около Пантеона.

Ето я грешката

Досегашният модел за разграждане на Морската Градина беше следният: аз вземам разрешително да оправя мазилката на стогодишна вила в Салтанат (част от Градината), строя пет етажен хотел с басейн и ресторант. Ако някой задава въпроси, го задръствам с процесуални простотии, като например безкрайни разходки по институции, където няма виновни, всичко е законно, кметът не знае, а междувременно си слагам пътни знаци около имота, защото – макар че постройката не е променила нито функцията, нито предназначението си по документи – много автомобили напират да паркират около нея.

И всичко това си работеше добре като схема. Обаче не им стигаше. Не им стигаше защото все пак някой си – гражданин - може да задава въпроси. Макар и на едно много високо, надоблачно ниво, където пребивават законите на Републиката, постройките са незаконни, и може – чисто теоретично, разбира се – да дойде един багер след много години и да ги бутне. Е това е лошото. За един претенциозен и кичозен ресторант горе-долу става, даже и за кооперацийка със зъболекарски кабинет - но плановете са да се строи нещо много повече. Големи хубави работи, дето инвеститорите, тази нова класа високоуважавани българи на прехода, не могат да допуснат, че някой плебей може да иде в Общината и да каже: чакайте бе хора, това не беше ли парк?

Та затова се каза така: Общината ще си вземе Морската от държавата, под благовидния претекст да я стопанисва, после ще си узакони строителството, и тогава вече пътят за инвестиции – големи такива – е чист и безоблачен.

Имат обаче една ошибка. С гласуването на решението да строят в Морската, общинарите най-сетне дадоха на варненци това, дето досега липсваше. Гласуването даде един голям, очевиден и неоспорим повод на варненци да се обединят и да им кажат точно какво мислят за целия “инвеститорски” модел. За разлика от другите внимателно сапунисани прес конференции, преписки между МинСъвет и г-н Управителя на кой знае какво с входящ номер намери го, камари противоречиви разрешителни режими и сресани юрис консулти, това решение е просто. В Морската ще се строи. Официално. Общината – собственикът - ви го каза.

Резултатът? За седмица във Фейсбук се събраха 10 хиляди души, които на простото решение имат да кажат едно просто: “Не”. Не искаме да се строи, решението на тези хора не представлява интересите ни, и даже не сме сигурни (г-н премиер), че искаме Общината да се разпорежда с Морската Градина.

Огънят лумна

И това е само началото. Няма да спрем. Ще отменим решението на общинския съвет. Ще публикуваме имената на гласувалите “за” и ще се уверим, че на следващите избори са запомнени. Ще направим карта на Морската Градина, и ще изискаме надлежно да излязат в публичното пространство всички разрешителни, издадени за строеж в Градината. Ще премахнем пътните знаци от алеите. Ще накараме общината да публикува с една година напред всякакви планове за подобрения в Градината, милозливо направени с интереса на варненци на сърце.

Не се заблуждавайте. Това е война. Ако сега се изложим, ще ни вземат за дъвка. Ще има джипки, хотели, инвестиции. Ще има много, много повече от същото отвратително полузаконно беззаконие.

Кога и къде ще спрем? Пътят е само един: масивна, неотсъпваща кампания. В името на Михайл Колони.

Николай Маринов, "Зелена Варна"