Д-р Венцислава Тасева, визитка: Завършила е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина със степен магистър и следдипломна специализация по ветеринарно-санитарен контрол на храни.

От 2009 до началото на 2011 г. заема длъжността директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните.

Ръководител е на екипа за създаване на Българската агенция по безопасност на храните.

Зам. изпълнителен директор с ресори “Здравеопазване и хуманно отношение към животните”, “Контрол на храните”, “Контрол на ВМП”, “Граничен контрол” към Българската агенция за безопасност на храните.

- Д-р Тасева, започнаха ли вече проверките, свързани с великденските празници, какво най-много ще следят тази година инспекторите?

- Традиционно по празниците се правят тематични проверки, за втори път агенцията ще контролира магазините около Великден. Тази проверка вече е стартирана от 19 март и ще продължи до средата на май. Тя обхваща традиционните храни, които са свързани с този празник – агнешко месо, козунаци, яйца и бои за яйца, както и салати, които следим стриктно за нитрати. Освен това е задължително при плодовете и зеленчуците да се знае страната на произход. От съществуването на агенцията досега са направени 232 анализа за нитрати и не е излязла нито една положителна проба.

За първата седмица са направени 2240 проверки, има 187 предписания, съставени са 45 акта за нарушения, но засега няма затворен обект. Тази санкция се налага, когато има груби нарушения на нормите. Освен това са бракувани 31 кг храни, от които половината са козунаци, бракувана е също така и 1 кг боя за яйца. През седмицата са намерени месни и млечни продукти с изтекъл срок на годност. Това е и най-големият проблем, с който се срещат инспекторите при проверките.

- Все повече хора купуват храна от топлите щандове в големите хипермаркети, как се контролира тази търговия?

- В действителност в момента провеждаме проверки в „топлите точки” на супермаркетите. По принцип те се считат за обекти със среден риск и контролът там се прави веднъж на три месеца. На практика това са едни минипредприятия за храни и като такива имат документация, каквато се изисква от производствените предприятия. Сроковете за реализация на такива продукти обаче са много кратки – в рамките на един ден. Затова все по-често в края на работното време търговците правят промоции и гледат да реализират сготвените храни, защото на следващия ден те не могат да се използват и трябва да са бракувани. Срокът се отнася за всички готови кулинарни изделия. Това е скъпо производство и за съжаление не са малки количествата на изхвърляната храна. През изминалата седмица няма такъв вид нарушения. В същото време много стриктно контролираме фирмите за кетъринг, защото това са обекти с висок риск. На практика това са кухни майки, където се приготвя храната и тя се разнася до доста обекти. Снабдяват например болници, социални заведения и старчески домове, освен че осигуряват храна на партита, което е най-популярната им функция, но не най-обемната. При тях също е важно храната да се реализира за деня, останалото се бракува.

- Търговията в интернет вече е обхванала и храните, не изоставате ли с контрола в това отношение?

- Законът за храните в момента е ясен - търговия се извършва само от магазини, но е европейска практика да се продават продукти и през интернет. Готвим обаче промени, които предвиждат да се разреши търговия само на оператори, които имат собствени обекти. Сайт може да има единствено този, който съхранява правилно храните и има подходящо за преноса им лицензирано превозно средство. Чак тогава ще може да се осъществява и стриктен контрол на търговците със сайтове. В момента не бих препоръчала на никого да рискува своето здраве и на семейството си, като поръчва храна през интернет. При пиците е различно, знаеш кой стои срещу теб, заведенията са лицензирани по закона и имат оборудвани автомобили.

- Проверявате ли „лъскавите витрини”, за които се заговори в началото на годината?

- Не става дума само за луксозните витрини, проверката на заведенията за обществено хранене ще е приоритет през цялата година. В момента анализираме резултатите от инспекциите по зимните курорти и ще предложим на Министерството на икономиката да постави редица изисквания, които трябва да се спазват от хотелиерите. Констатирали сме случаи, при които има огромна леглова база, малки по размер заведения за хранене в тези хотели и още по-малки кухнички. Това е факт особено при обекти, които предлагат ол инклузив. Ще бъде необходимо при даването на определена категория на дадено заведение да се отчитат констатациите на инспекторите от агенцията – дали кухнята отговаря като капацитет, дали броят на местата в ресторанта е съобразен и не на последно място какво е образованието на готвачите. Защото, както знаем, е разпространена практика с този занаят да се захващат много хора, които нямат никакви хигиенни навици, не знаят как се преработват продуктите и как да се съхрани здравето на тези, които се хранят. Хората и на Запад, и на Изток учат много години за готвачи и едно от важните неща е, че в този дълъг срок е ценно не само да научат сложните рецепти, но и да правят безопасни ястия.

- Подготвят се промени в Закона за храните, какви са най-важните?

- Едната от промените е регламентирането на хранителната банка в България като оператор. Считаме, че е важно храните от обектите за търговия и от производствени предприятия да се предоставят на хранителната банка и да отидат при нуждаещите се хора, когато се види, че не се продават успешно. Тази промяна е много важна, за да се избегне бракуването на храни. По-добре е един търговец, като види, че нещо не му върви, да се обади на банката и храната да достигне до българите, които са изпаднали в трудно положение.

Освен това предлагаме да се увеличи размерът на санкциите, защото смятаме, че при храненето не бива да се правят компромиси. До пет пъти по-големи са заложените глоби в промените на закона и достигат десет хиляди лева. Бизнесът с храните не е като продажбата на стоки, при които търговецът може да лавира. Става дума за здравето и за живота.

Другата промяна е необходимостта от регистрация на предприятията, които произвеждат оборудване, което се използва при производството на храни. Става дума за чаши, чинии, прибори, тенджери, тигани и т.н. Ще има и задължителна регистрация на превозните средства, които доставят храна, защото те също трябва да отговарят на ред изисквания.

Една от най-важните промени е забраната да се изхвърлят храни в кофите за боклук. Тя се отнася за всички обекти за производство и търговия с продоволствия. Отпадъците ще се съхраняват в отделни помещения и съоръжения в обектите, като храните от животински произход се предават на екарисажите за унищожаване, а другите - по реда, определен от Закона за съхранение на отпадъците.

- Какво става сега с хранителните отпадъци?

- В момента храните се изхвърлят по кофите, за съжаление има много бездомни и гладни хора, които бъркат по контейнерите, а когато отпадъците се разпилеят, те се разнасят от кучетата. По-добре тези хора да отидат до хранителната банка, където ще ги нахранят с нормални продукти, вместо да ровят в боклуците. Там, където има остатъци от храна, има гризачи, котки, кучета и бездомници. С тези промени ще намалим негативните последици от разнасянето на зарази. Освен това категорично ще бъде забранено връщането на храна по хранителната верига. Когато тя попадне в търговския обект, пътят й не може да бъде назад. Тя трябва да се проследява, ако е изтекъл срокът на годност, е необходимо да се унищожи в екарисаж или на сметище. Ако има време до изтичане на срока, тя може да се дари на хранителната банка. Но трябва да кажа, че от месеци не сме хващали подобни нарушения.

- При посещението на българската правителствена делегация в Турция миналата седмица комшиите повдигнаха въпроса за изграждането на лаборатория за пестициди на границата, кога ще стане това?

- Няма никакъв проблем да се изгради лаборатория за изследване на плодове и зеленчуци на границата с Турция, но тя трябва да се акредитира към Българската служба по акредитация, а това изисква между две и три години. Процесът е много дълъг, трябва да се въведе ISSO стандартът и чак тогава можем да възложим контрола дори на частна лаборатория, която за нашите цели да прави анализ на пестициди в зеленчуците, влизащи от трети страни в общността. Дотогава контролът ще бъде сегашният – в лабораториите в София и Плевен. Забавяне може да е имало при създаването на агенцията, но отдавна нещата са регулирани и няма никакви проблеми при изследванията.

- Какви са резултатите от проверките на хранителните добавки?

- Приключи тематичната ни проверка, но регулярните ще продължат през цялата година. Проверени са 50 производствени обекта и 242 обекта за търговия на едро и дребно, аптеки и дрогерии – 579. Продължава контролът по фитнес зали, които са буквално във всеки град. Установихме хранителни добавки без етикети на български език. Освен това за съжаление най-често във вестниците за възрастни хора се рекламират тези добавки и оставят у хората впечатление, че вършат чудеса. Най-голямото нарушение при добавките е, че те имат претенции да лекуват и да подобряват състоянието, а това е злоупотреба със здравето на потребителя. Много често болни и възрастни хора се доверяват на такива реклами и спират лекарствата си, които действително им помагат. За нас това е най-голямото нарушение, иначе има още пропуски, които са свързани с липсата на указан дневен прием, на максимално допустима доза и други подобни. За съжаление на нашите родители им се продава надежда.