Румъния хвърли око на морето ни. Комшиите поискаха вчера 17 квадратни километра от акваторията. Битката поде румънският външен министър Кристиан Дяконеску. Съществува спорна зона на държавната граница с България по отношение на териториалните води, неочаквано заяви той.

Подозренията са, че претенциите на северните ни съседи са заради находища на газ и петрол в района на черноморския шелф.

Дяконеску наля масло в огъня, като добави, че не е решен въпросът и с т.нар. румънско малцинство у нас. От родното външно министерство изненадващо не видяха проблем в претенциите на Букурещ. "Водим тези преговори повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) бе през декември 2011 г. в София", казаха от ведомството на Николай Младенов.

Въпросът не представлява проблем в двустранните ни отношения, категорични са от Външно.

"Младенов трябва решително да парира всякакви опити на Букурещ да търси "румънско малцинство" у нас", скочиха обаче от ВМРО.

Според преброяването на НСИ от 2011 г. у нас живеят 3684 души, определящи се като власи, и още 891 с румънски произход. 10 години преди това те са били близо три пъти повече. "Влашката и куцовлашката етническа група имат всякакви права на самоопределение, свои сдружения и културни институции. Това, че в новата история отвъд Дунав за това население бе предпочетен политическият термин "румънци", не поражда никакво малцинство у нас. И това най-добре може да се разбере в разговор със самите хора", допълниха войводите. Европейската комисия пък засега отказа да се ангажира с коментар. От там обаче припомниха, че всякакви териториални спорове задължително се решават между държавите, преди те да бъдат приети в ЕС. "Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми, да речем, с експлоатацията, с концесията", коментира по-късно още румънският дипломат номер 1.