Трябва да създадем законодателни условия, така че в следващите 10-15 години да се развие поколение, което да не отстъпва на връстниците си от Централна и Западна Европа. Това заяви министърът на образованието Сергей Игнатов при гостуването си днес в предаването „Факторът Кошлуков" по TV7.

Той определи като най-важен инструмент за постигане на тази цел новия закон за училищното образование. Според Игнатов в новия нормативен акт в центъра се поставя ученикът и развитието на неговия потенциал, като се премахват изискванията за енциклопедични знания, рецитиране и запомняне на големи по обем материали наизуст.

По думите му новият закон за училищното образование ще се стреми към едно по-прагматично образование, което носи полезни умения на учениците.

Сергей Игнатов нарече този закон първа крачка към реформирането на образователния сектор. На въпроса как може да бъде ефективна реформата при толкова ниски заплати на учителите, министърът на образованието отговори, че с новия закон вече ще има основание да поиска по-голям бюджет от догодина, което ще доведе и до по-добри възнаграждения в сектора.

Според Игнатов през последните две години се наблюдава наплив от желаещи да работят като учители и за една позиция кандидатстват средно по 5! 0-60 човека. Това той отдава на факта, че учителските позиции дават стабилност в кризата.

По думите му средната учителска заплата в България в момента е 720 лева месечно, като всеки учител получава по 56 дни отпуска на година.

На въпроса защо новият закон за младежта предвижда закриване на ресурсните центрове за децата в неравностойно положение, министър Игнатов отговори, че няма да има резки промени. Той уточни, че законът няма да влезе в сила от 15 септември тази година, защото по него предстоят още дискусии.

Според министър Игнатов, макар и тези центрове да се закриват, грижата за децата няма да бъде прекратена. Те ще бъдат интегрирани където е възможно в училищата, което ще е по-добре и за самите деца. !

По темата за парите, давани от държавата на частните училища, министър Игнатов коментира, че се следва принципът парите да следват ученика. По думите му родителите на децата в частни училища също плащат данъци като останалите и държавата има ангажимент към тях да осигури образование на децата им до 16-годишна възраст, независимо къде учат те.

„Това не са пари давани на частните училища, а пари давани за децата в тях", поясни Игнатов.

Той допълни, че не всички родители са богати и много хора взимат заеми, за да запишат децата си в частно училище. По думите му, учениците в частни учебни заведения в България са едва 9-10 хиляди и парите, които се плащат за тях от държавата, са около 10 млн. лева. Това, на фона на общ бюджет за образование от 2.8 млрд. лева, не е много, коментира Игнатов.

Игнатов заяви и че се изпълняват предизборните ангажименти за въвеждане на целодневна заетост на децата от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас. За тази цел ще бъдат заделени част от европейските субсидии, които министерството на образованието е осигурило в размер на 520 млн. лева. Останалата част ще отидат за квалификация на учителите, кръжоци и стажове на ученици и студенти.

Министърът на образованието говори и по темата за новата рейтингова система на университетите, която определи като голямата гордост на образователното министерство. По думите му тя класира не самите университети, а всяка отделна специалност в тях.

Миналата година на по-добрите университети са отпуснати 10% по-големи бюджети, а тази година те ще получат с 25% повече. Прогнозите на Игнатов са, че до 10 години в България ще има 10 университета с много добро финансиране, а останалите ще получава! т според резултатите си.

Ако университетите са активни и предлагат подходящи специалности, те могат да имат строги изисквания към студентите си и въпреки това интересът към тях да е голям, добави той.

По думите му повечето студенти в момента кандидатстват хуманитарни специалност, където пазарът е препълнен, а бройките за специалисти по информационни технологии са останали дори незапълнени миналата година. Според министъра причината е, че университетите не са достатъчно добри в презентирането на специалн! остите си.

По темата за скорошното убийство в Студентски град, Сергей Игнатов коментира, че такъв вече няма - останали са само 50 общежития и много частни сгради между тях. По думите му това вече не е университетски кампус, а просто район с повече общежития.

Министърът каза, че е предложил министерството да поеме контрола върху всички общежития, но университетите и студентите отказват. Според него така е и правилно, защото всеки университет трябва да отговаря за това как и къде са настанени и учат.

Сергей Игнатов разказа и за две големи скорошни постижения за българската археологическа наука. През септември в България за първи път ще се проведе Световния конгрес по египтология, а преди няколко дни български археолози са открили нова египетска гробница в Луксор.