При всички положения става дума за някакви дългове в случая със заловения на летището в Сао Пауло с кокаин Гълъбин Боевски. Тази хипотеза потвърди пред БНР бившият шеф на сектор "Наркотрафик" в ГДБОП Калин Михов. Експертът поясни, че "дълговете са основният мотив за участие в трафика на наркотици, като изключваме гълтачите с по 700-800 грама".

По принцип ролята на българските участници в международния наркотрафик се мени динамично. В определени моменти има по-сериозно участие, появяват се групи, които осигуряват не само транспорта, но и финансирането, обясни Михов. Той подчерта, че финансирането е много важен момент и даде за пример финансирането на неколкостотин килограма кокаин от Южна Америка до Европа, което по думите му е доста труден момент.

В други периоди пък българските наркотрафиканти са отговаряли предимно за транзитния транспорт през страната на по-ниско ниво. Михов допусна, че и в момента продължава да е по същия начин.

Босовете по наркотрафика си избирали най-различни маршрути и използвали всички възможности за трафикиране на каквато и да е дрога.

Най-честият път на трафикиране от Южна Америка към Европа е разбира се през Испания, през Амстердам, но имаме и много случаи, при които наши мулета са били използвани за трафик на наркотици през България, обясни Михов. По думите му едно муле може да пренесе до максимум 900 грама, като за това се заплаща около 1000 евро плюс билета и престоя в съответната страна. Михов обясни, че при пренасяне на големи количества кокаин с яхти няма начин самите капитани да не знаят, че превозват наркотици.