Имало едно време един Театрално-музикален продуцентски център във Варна. По същото време в същия град имало и една Община. Те се грижели за културното израстване на своите граждани. Гражданите принципно нямали нищо против. Особено, ако не се налагало да плащат.

И ето, че за националния празник Театрално-музикалния продуцентски център и Общината решили да направят подарък на населението. Напечатали плакати и пуснали съобщение в интернет, че канят всички на безплатен концерт от 19 часа на основна сцена в сградата на Операта.

Хората, разбира се, отишли по-рано и зачакали възпитано във фоайето, като от време на време се препъвали в голям камък сложен недалеко от касите. Станало 18.52 минути, но стъклените врати все така си стояли затворени и зад тях не се мяркала жива душа. Тогава някои решили да влязат, а след тях тръгнали и други. В същия миг отнякъде изкочили две разгневени жрици на храма и закрещeли, че концертът е от 19.30. На въпроса защо е обявен друг час отговор нямало. Вместо това жриците заплашили нахалните граждани с охраната и настоятелно ги приканили да излязат навън, защото предимство имали ония, които са дали пари. Никой не посмял да попита кога, как и защо за безплатен концерт са се продавали билети. Никой не искал да си разваля настроението за празника с подобни дреболии. В края на краищата те можели да търпят векове, та какво значел някакъв си половин час. Нали това, което щели да получат било безплатно...

Теменуга Маринова