Тези дни се заговори, че американските интереси в българската енергийна сфера не били безкористни. Каквито и да са те обаче, тези интереси съвпадат с българските - да се сложи край на монопола по сибирското направление, смятат от Дойче Веле.

"Първо ни пращат лют сибирски студ, а после ни продават скъп сибирски газ да се топлим" - като всички вицове и този, родил се в дните на незапомнена от много години зима, се крепи на абсурдно предположение – че някой може да командва времето. От друга страна обаче, благодарение на съвпадението, че студът и газът идват от едно и също място, вицът прави още по-очевидна болезнената истина, че България е опасно и почти изцяло енергийно зависима от Русия.

Същевременно се задава ново драстично повишение на цената на газа. А и кошмарният спомен за кризата от зимата на 2009-та бе отново събуден, след като заради лошото време и повишената консумация в самата Русия доставките за най-големите български индустриални потребители бяха драстично намалени. А три години по-късно нищо не се е променило и руският газ е все така безалтернативен.

Освен много висока цена, едностранната енергийна зависимост има и много заинтересовани защитници. Гласът им отново ясно се чу тези дни покрай посещението в София на специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по евро-азиатските енергийни въпроси, последвало няколко дни по-късно посещението на самия държавен секретар. Както винаги в подобни случаи, медиите се изпълниха с пропагандни клишета, поставящи знак на равенство между Вашингтон и Москва.

„Приемаме с отворени обятия явен лобист, който няма да защитава нашите интереси, а американските”, написа един от силно разпалилите се в интернет форумите анонимни коментатори. „Американските приказки за нашата енергийна независимост не са по-различни от това, което сме слушали навремето от емисарите на Москва”, написа друг. С очевидния намек, че някой идва да ни иска нещо много ценно.

Премиерът подсили това усещане като, за да изтъкне собствената си значимост, каза, че "обикновено големите, когато отиват някъде, си тръгват с това, за което са дошли". От което трябваше да останем с впечатлението, че каквото и да е „това”, той не го е дал. Истината е обаче, че и „малките” често искат и се надяват да получат нещо от „големите”, пък дори и само да бъдат посетени като знак на внимание. Какъвто по-скоро беше и случаят с двете американски посещения в София.

Както обикновено при подобни посещения, и този път информацията се ограничи до общи фрази – за стратегическите двустранни отношения и тяхната значимост, необходимостта от енергийна независимост на България и начините за нейното постигане, за енергийната диверсификация в „ядрената енергетика, газовите доставки, възобновяеми енергийни източници и други алтернативни източници на енергия”.

Възможно е зад някои от тези думи да се крият реални и не безкористни американски интереси – например, за износ на капитали, технологии и бизнес, от които да се извлекат икономически изгоди или политически дивиденти. За съжаление обаче всички предположения в тази посока изглеждат по-скоро преувеличени. Защото проблемът с американските инвестиции и интереси в България е не толкова в прекомерността, колкото в маломерността или липсата им.

В енергийната сфера България никога няма да е независима. Би могла обаче да бъде много по-сигурна - когато и ако успее да разнообрази днешната си едностранна зависимост.

В това отношение привличането на американския интерес и подкрепа може да бъде много полезно. С конкретни инвестиции и технологии в, да кажем, нови блокове в Козлодуй или в силно намразения в момента шистов газ. Или дори само с политическа ангажираност, която би могла да помогне за връзката на България с различните проекти по т. нар. южен газов коридор от Средна Азия и Каспийския район към Европа. Да засили българските позиции в мъчителните преговори за нов газов договор с Русия или за по-безболезнено измъкване от скъпия и ненужен проект за първа руска ядрена централа в страна от Европейския съюз и НАТО, наречен АЕЦ Белене.

В действителност каквито и да са американските интереси в енергийната сфера тук, ако наистина ги има, те съвпадат с българските. За да се сложи край на опасния енергийно-политически монопол по сибирското направление.