„Българските представители в Европейската комисия Меглена Кунева и Кристалина Георгиева, евродепутати от ГЕРБ и Синята коалиция и действащото правителство носят пряка отговорност за ангажирането на България с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA)”, се казва в анализ на Института за модерна политика, разпространен днес. В анализа се представят факти за ролята на Европейската комисия и на българските евродепутати в процеса на изработване и приемане на ACTA в периода след 2007 г. Според гражданската организация ACTA създава механизми и възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в Интернет. „Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в Европейската комисия да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на ACTA”, заявяват от ИМП. Превръща се в лоша традиция български управници „да проспиват” или да не се противопоставят адекватно на политики и актове на международно ниво, които увреждат националните интереси или правата на гражданите. Вместо това се реагира едва при свършен факт, „на пожар” и под натиска на справедливото обществено мнение и протести. Заедно с това се натрупаха примери, че слабата информираност или късата памет на обществото правят възможно висши длъжностни лица в българските и европейските институции циклично да ни въвличат в непрозрачни и несъобразени с обществения интерес актове и политики. Така беше с ГМО, така беше с шистовия газ и т.н.

В своя анализ Института за модерна политика подчертава, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.

Специално внимание е отделено на гласуването на българските евродепутати през ноември 2010 г. по резолюции „за” и „против” ACTA. Позовавайки се на разпечатките от вота на българските евродепутати, изнесени от votewatch.eu, от ИМП сочат, че членовете на ЕП от ГЕРБ и Синята коалиция за гласували в подкрепа на ACTA, а техните колеги от БСП, НДСВ и ДПС са подкрепили резолюция срещу приемането на скандалното споразумение.

С мнозинството на Европейската народна партия, включително с участието на българските евродепутати от ГЕРБ и Синята коалиция тогава е приета резолюция, която международните правозащитни организации определят като подкрепа за действията Европейската комисия в хода на преговорите и на подписването на ACTA. ИМП посочва и официално съобщение за медиите Европейската народна партия от 24 ноември 2010 г., което обявява подкрепа за ACTA, а Споразумението е определено като „защитен щит за европейската индустрия”, което е критикувано необосновано.

В поредицата от непрозрачни действия на институциите се отправя критика и към правителството, което без дискусия и аргументи е одобрило подписването на ACTA. ИМП изтъква, че в България все още няма изградени канали, практики и култура на публично обсъждане на европейските политики - било през евродепутатите, комисарите, МС, НС.

„Обществото трябва да знае кой с действие или бездействие е станал съучастник в конспиративното изработване на ACTA, защото подобни случаи станаха прекалено много – шистовия газ, ГМО, сега и това споразумение”, заяви председателят на ИМП Борислав Цеков.