Гаражите и паркоместата в жилищните сгради няма да могат да се ползват за друго освен за паркиране. Това предвиждат одобрените от кабинета промени в закона за устройството на територията. Текстовете забраняват занапред да се правят промени в предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи, които сега често се превръщат в магазини, салони за услуги и даже офиси. Те ще могат да се преустройват в търговски обекти само ако могат да се осигурят необходимите места за паркиране в съответните имоти, което в големите градове на практика е невъзможно. Мотивите за забраната са да не се създават предпоставки за влошаване на организацията на паркирането и движението, най-вече в големите градове. Забранява се и преотреждането на жилище в офис, ако не могат да се осигурят нужните за работата му места за паркиране.

Гаражите и паркоместата, които са част от основните обекти в сградата, не могат също така да се продават или преотдават, гласи законът. Така собственик няма да може да продаде гараж, ако му е единствен. Ако към един блок има повече гаражи, те вече ще могат да се продават и дават под наем, но само ако останалите собственици в кооперацията не проявяват интерес към тях. Основен ремонт и преустройство на жилище вече ще са възможни единствено, ако сградата има технически паспорт. Реално такива имат само постройки след 2005 г. За по-старите домсъветът е длъжен да извади паспорт на сградата.

С новия пакет от промени държавата продължава да прехвърля някои свои отговорности на общините. Те вече ще отговарят за контрола и събарянето на някои видове незаконни сгради, което допълнително ще натовари местните бюджети. ДНСК ще отговаря за обществено значими, национални обекти и др. Незаконните постройки от четвърта до шеста категория и събарянето им ще са в правомощията на местната власт. Такива са например жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители. Нарушенията обикновено са именно в тези ниски категории сгради.

"Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на цялото общество, а не самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавната и общинската администрация", твърдят вносителите от регионалното министерство. На друго мнение обаче са общините. "Изразихме опасението на по-малките общини, че ще имат затруднения да прилагат закона, защото нямат кадрови капацитет, необходимата техника, а разходите по цялата процедура са сериозни, но те не са отразени", коментира пред "Сега" юрисконсултът в националното сдружение на общините Пламен Петров. Според него е възможно общините да абдикират от отговорността за незаконните сгради заради липсата на средства и кадри. Така проблемът с прехвърлянето на отговорности между държавата и местната власт за това кой следи за незаконните сгради няма да се реши.