„Докторът ли е Бог, Бог ли ни помага?” Този въпрос не спира да си задава Мария Асенова от Нови Пазар, Шуменско. Жената все още не може да повярва, че нейната 23-годишна дъщеря Гергана, която е болна от детска церебрална парализа /ДЦП/, вече може да ходи сама. Дори да изкачва стълбите до 4-ия етаж на жилището. При това само след една лека операция на ортопеда д-р Янаки Янакиев в пловдивската болница „Медлайн”.

„Чудо” е слаба дума да опиша случващото се”, казва Мария минути преди да изпишат дъщеря и от здравното заведение. Вчера д-р Янакиев е направил втора операция на крака на Гергана и днес семейството потегли по обратния път към дома. Преди това развълнуваната майка споделя хронологията на събитията, довели до най-голямата радост в живота и.

Гергана се ражда със спастична детска церебрална парализа. Къде ли не търсели лечение родителите и. Първо лекарите казвали, че е малка за операции, след това, че вече е много голяма. Момичето лежало и в корито в Момин проход. Резултат никакъв. Гери нито можела да ходи, нито да говори, нито дори да дъвче. Да, цели 23 години, майката я храни с попари и момичето гълта като врабчетата. Но надеждата не угасвала в майчиното сърце.

И с право. Тази есен Мария гледа предаване по бТВ за проходили болни от ДЦП деца в пловдивската болница. Свързва се с журналиста Светослав Иванов, той и дава телефон на Маги Желязкова, която е направила репортажа. Маги пък и дава контакта с д-р Янакиев. Сложен вариант за връзка, като се има предвид, че само ако се изпише в търсачката google д-р Янаки Янакиев или болница „Медлайн” излиза цялата информация за лечението на детска церебрална парализа.

„На 16 октомври Гергана навърши 23 години, на 16 ноември дойдохме в болница „Медлайн” на преглед, на 28 ноември д-р Янакиев я оперира. 13 дни след операцията Гергана направи първите си 20 крачки сама!” Така накратко описа „спасението” майката Мария. Според нея има доктори, които са родени за доктори, и доктори, които само се пишат, че са такива.

„Д-р Янаки Янакиев е единственият доктор за мен в България”, твърди жената от Нови Пазар. Тя призовава родителите в нейното положение да не губят надежда, дори в чужбина да са им казали, че няма лечение на болните им деца, да дойдат в Пловдив . Тук е човекът, който може да им помогне. „Когато попитах д-р Янакиев какви гаранции дава, той ми каза - Гергана не е телевизор, да давам гаранции, при нас даваме резултати”, спомня си Мария. И резултатите бързо са налице. „Не се страхувайте от операциите”, успокоява майката. Тя е повече от изненадана, че и първата, и втората хирургически интервенции са били по-леки от операцията от апандисит, която преди 3 години претърпяла дъщеря и.

Жената е шокирана и от факта, че Гергана с огромна радост е тръгнала за втората операция. „Нямаше търпение да дойдем отново в болницата, вчера след операцията започна сама да прави гимнастика с гипсирания крак.”

Мария не може да се начуди и на още едно чудо – часове след първата интервенция Гергана започва да дъвче, за първи път от 23 години развива дъвкателни способности. Буквално за дни изцяло променя външния си вид – от превита на две „старица” става млада жена, дори лицето и се подмладява, променя се формата на устата.

„Операцията и дала желание за живот, тласък, почувствала е, че нещата ще се оправят.” Така д-р Янакиев обяснява тези видими промени в Гергана. „Досега момичето е лекувано консервативно. Има правило, консервативно колкото може, оперативно, когато трябва”. Известният ортопед също успокоява, че родителите не трябва да се страхуват от операциите. Те са с локална анестезия и не рискуват живота на болното дете. Днес от болницата си тръгва, вече с нормално подвижни крайници и 47-годишен софиянец, чиято майка се е страхувала да го подложили като малък на подобна интервенция.

„Децата, болни от детска церебрална парализа, стават възрастни хора, при това напълно зависими от родителите си за всичко – пиене на вода, храна и т.н.”, обяснява д-р Янакиев. „Когато мама и тате вече не са край тях, защото идва такъв момент, те няма как да се обслужват. В болница „Медлайн” е ежедневие да постигаме физическа независимост на болните от ДЦП. Тук всеки ден има проходили. Сега нашият стремеж е тези хора да подобрят походката си, за да могат да се адаптират в обществото - да работят, да ходят по заведения, да се срещат с приятели. Както това стана със Зорница Войничанска от Мизия, която преди година направи първите си стъпки, също на 23 години, а сега походката и е напълно усъвършенствана”, посочва лекарят.