Кабинетът отне издаденото разрешително на американската компания "Шеврон" да прави проучвания за шистов газ в Североизточна България за период от пет години.

Решението на правителството идва ден, след като парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм прие неясен мораториум за проучвания и добив на шистов газ чрез хидравличен удар.

Веднага след съобщението за отнемането на лиценза на американската компания, стана ясно, че ГЕРБ ще предложат и внесат в парламента безсрочна забрана за търсене и добиване на шистов газ чрез технологията хидравличен удар или фракинг.

Кръгова отбрана

Всъщност действията на управляващите наподобяват кръгова отбрана, придружена от смяна на позициите. Мораториумът, който ГЕРБ прие преди по-малко от 24 часа казваше, че забраната за търсене и добив на шистов газ ще падне при приемането на законова поправка, която регламентира провеждането на ОВОС.

Това решение, взето в последния момент, вбеси екоактивистите, които обявиха, че продължават с протестите. Следващата им проява бе насрочена за сряда и предвиждаше шествие и митинг пред парламента.

След приемането на този неясен мораториум, правителството реши да отнеме лиценза на „Шеврон” за пет години, а пък парламентът ще гласува тотална забрана на метода хидравличен удар.

Явно тези непоследователни действия са продиктувани от желанието на управляващите да се справят с протестите и да възвърнат поизгубен рейтинг след трагедията в Перник, превърнала се в скандал заради изказванията на премиера и настояването на МВР за перфектно свършена работа.

Борисов за АЗ-ът

Щом е в интерес на хората и те не го искат или не искат тази технология, оттегляме решението. Това е заявил по време на обсъждането на решението премиерът в типичен държавнически стил.

„Не случайно аз съм вносител на тази точка, защото на практика от чисто техническо решение, което по смисъла именно на това, което каза министър Трайков, ние приехме преди няколко месеца, че даваме разрешение за проучване на нефт и природен газ без да уточняваме технология, без нищо, такива, каквито даваме десетки. Грешката е, че по тази тема не се направи широкият необходим обществен дебат – да се обясни на хората какво всъщност значи това”, продължил Борисов, става ясно от стенограмата на Министерски съвет.

След това премиерът изтъква, че още лятото е обещал на хората в Добрич, че „няма да допусна нещо, което има и минимален процент съмнения върху вредата, което би нанесла на природата, околната среда, водите…”.

Става въпрос за проява, която присъства в центъра на Добрич през септември миналата година. Тогава той заяви на протестиращите срещу проучванията и добива на шистов газ, че „ако продължат да го дразнят ще подпише на инат”. След като бе призован от опозицията да се извини за думите си, два дни по-късно Борисов заяви, че „няма да подписва на инат”.

„Каквото каже народът”

„В края на краищата защо ние искаме това разрешение да го дадем? Да се върнем назад, защо сме се мотивирали да го дадем? Защото от това нещо сме очаквали да се извлече огромно количество природен газ, който първо да служи на българските граждани да му се намали цената на топлоенергия, на българската индустрия – да се снижи цената на производство за хикс продукция.

Затова сме го правили. След като народът не е убеден, хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при спряно решение, при оттеглено решение започваме от начало дебата”, продължават разсъжденията на министър-председателя по темата шистов газ и хидравличен удар.

Останал неразбран

Борисов тръгва да казва, че ако се отрие и предложи безвредна за природата технология, може да се правят опити за добив на шистов газ. Премиерът обаче не довършва мисълта си и продължава с размисли по въпроса, „защо народът не протестира, че примерно при Дъбниците или Плевенско се дупчи и вадят нефт, защото в цял свят се прави...”.

„Въпросът е - след като има неизяснени неща, ние чий интерес защитаваме, първо?”, пита премиерът и си отговаря сам: „Защитаваме интересите на българските граждани. Щом, и затова сме го искали да го правим този проект в техен интерес, само че не само че те не ни разбират, има протести и казват, че това ще съсипе екологията. Е тогава за какво го правим?! В наш интерес не е, в интерес на хората е. Щом е в интерес на хората и те не го искат или не искат тази технология, оттегляме решението, нека юристите така да го формулират, тъй като имаме и съдебни процеси по тази тема, да не влезем в юридически казус”.

Политическа воля, прагматичност, рентабилност, ново решение...хората...

„Но смисълът на оттеглянето е това – искали сме в името на хората да го направим, хората не го искат, страх ги е поради една, втора, трета, четвърта причина. Спираме. Ако един ден пожелаят – лесно се вкарва ново решение. По този начин ние показваме и политическа воля, показваме прагматичност и в същото време казваме на всеки инвеститор, който иска да дойде в тази държава – първо убедете хората, че това е рентабилно, че това е безопасно, че това носи ползи за тях – добре дошли сте”, казва още Борисов.

След това премиерът нарежда на Трайков да инициира всички дебати с обществото и инвеститорите. „И повтарям – ако един ден дойде технология, която да е гарантирана, че няма проблеми за околната среда, лесно можем да им дадем разрешение тогава”, добавя Борисов.

„Шеврон” не знае, Трайков ги убеждава да търсят суровини в България

Американската компания не е била уведомена предварително за това, че няма да може да търси за шистов газ, но предстоят преговори за това дали са склонни да сондират за обикновен природен газ.

Според решението на правителството, компанията ще може да прави сондажи за конвенционален газ.

"Шеврон" получи разрешение за провеждане на проучвания чрез шидравличен удар на 16 юни 2011 г. след конкурс. От компанията заявиха пред bTV, че са запознати с днешното решение на правителството. Те смятат, че добивът на шистов газ, по начин щадящ населението и околната среда, ще бъде изгоден за българската икономика.

Като мотив за решението на правителството за отнемане на лиценза е посочена липсата към момента на достатъчно данни за осигуряване на безопасността за околната среда при използването на метода на хидравлично разбиване при проучването и добива на шистов газ, обясняват от правителствената информационна служба.