Стефан Стойчев от Чирпан спечели наградата “Мъж на годината”. Той беше подкрепен от най-много хора на сайта на надпреварата, а след него останаха треньорът по борба Симеон Щерев и актьорът Христо Мутафчиев. Стефан получи наградата заради мъжеството и човечността, с които помогна на хората от катастрофиралия на магистрала “Тракия” автобус през лятото.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

По-голямата част от българите се радват на тази награда и я намират за справедлива. Това е един от не толкова честите случаи, в които доброто и почтеността се възнаграждават и този пример е хубав за всички нас.

Единственото, от което мнозина се подразниха, е начинът, по който беше съобщено от повечето медии за конкурса. По правило то звучеше така: за първи път, откакто се провежда конкурсът “Мъж на годината”, той се печели от обикновен човек. Това разделяне на обикновени необикновени не отива много на времето, в което живеем.

Но иначе е чудесно, че една надпревара, която минава за елитарна, е била в състояние да смени погледа си и да установи, че човеци и мъже има навсякъде – не само в т.нар. висше общество, но и сред милионите българи, които честно и почтено се трудят всеки ден, грижат се за семейството и за децата си, плащат си данъците и сметките, вървят по своя път. И когато се наложи да помогнат, го правят, дори да рискуват собствения си живот.

България се крепи на тези обикновени хора. Така е било, така е и така ще бъде.

А иначе ще е хубаво да забележим, че Стефан от Чирпан победи, понеже журналистите, които организират конкурса “Мъж на годината”, го включиха сред тези, за които може да се гласува. Иначе щеше да си остане само с петте минути слава около спасяването на хората в автобуса на “Тракия” и с тяхната благодарност. Което всъщност хич не е малко.

Стефан обаче не само направи добро дело, но и то беше оценено по достойнство от цялото общество, от цяла България. И цяла България се зарадва, понеже вижда, че той наистина е добър човек.

Ще спечелим много, ако разберем, ако проумеем, че такива добри хора има навсякъде около нас, че България ще върви напред, ако елитът не демонстрира характерното си презрение към простолюдието; ако не мерим човещината и добротата, разума и добродетелите единствено по портфейлите и постовете.

И ако добрият, обикновеният човек бъде почитан и уважаван целогодишно, а не по веднъж на 15 години на бляскави церемонии.

Ама това е по-дълъг разговор.

Честито на Стефан, а и на всички нас, доброто този път победи.