Все по-често българите наблягат на китайската храна, в ежедневието ни масово навлиза и италианската кухня с многообразието от макаронени изделия, което ни отдалечава от традиционния начин на хранене в нашата страна. Това е една от причините потреблението на хляб в България да намалява сериозно. Само преди две години сме изяждали по 330 г хляб дневно, а сега консумацията достига максимум 200 г., съобщи за „Монитор” председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Марияна Кукушева. Младият и образован българин яде дори по-малко от 200 г дневно, а пенсионерите остават основни потребители на хляб.

Според нея негативна роля за намаленото потребление на насъщния е изиграло и разпространеното от диетолози мнение, че от хляба се дебелее. Българският хляб е най-евтиният здравословен хранителен продукт в ЕС категорична е Кукушева. Изминалата година според нея може да се определи като „Година на стандартите в храните”, а в последните 40 дни на 2011-а дори е имало корекция в политиката на търговските вериги и те са започнали да поръчват достатъчно хляб, произведен по стандарт „България”. В същото време обаче малките търговски обекти, в които е съсредоточена около 45 на сто от търговията с храни, все още избягват насъщният по стандарт.

Продължава обаче да съществува вносът на замразени хлебни закуски и хляб от другите страни в Евросъюза и това определено „изяжда” от бизнеса на нашите производители. Този внос нито е ограничен, нито е намален, защото няма и такава правна възможност. Решението е в ръцете на самите потребители, които не бива да разчитат на храни, които са произведени твърде далеч от България и вероятно съдържат достатъчно количество консерванти, смята шефът на федерацията. Освен това тези продукти не са изследвани в българските лаборатории на агенцията по безопасност на храните, защото България не е поставила законодателно изискване всички храни и напитки, които влизат у нас от единния европейски пазар, да бъдат анализирани в страната. Според г-жа Кукушева контролът на българското производство е 100% гарантиран всяка минута и от производителя, и от агенцията. Страната ни обаче е пропуснала да постави подобно изискване пред чуждите храни, но според федерацията това може да се направи и сега. Затова нейните експерти, заедно с представители на всички браншови организации от хранителната индустрия подготвят в момента предложение за промени в Закона за храните.

Още няколко очаквания към Закона за храните имат хлебопроизводителите. Едното от тях е понятието брак да не касае хляба, а това да става само в извънредни случаи, ако продуктът е с разкъсана опаковка или при транспортиране е смачкан и има неугледен вид. По този начин може да се свие сивият пазар в бранша, който в момента все още е в рамките на 40 на сто. В момента хляб, престоял 24 часа в магазинната мрежа, се подменя, но не се изхвърля и се пуска отново от сивия сектор, каза още Кукушева. Такива самуни се продавали на черно и дори направо от превозните средства в районите с по-бедно население.

Промяната в Закона за защита на конкуренцията също се чака с нетърпение от бранша на хлебопроизводителите. Те настояват да има изменение в частта за взаимоотношенията между търговци и доставчици.