Самолетът се стяга да излети. “Дами и господа, затегнете коланите”. Глас от задните редове – “Стига вече с тая политика”. Изразът “Да затегнем коланите” отдавна се е простил с буквалното си значение и вече се приема първом в преносното: да икономисаме, да се лишим, да пестим, да се ограничим.



Новогодишните речи на повечето политически лидери по света и особено в Европа си приличаха като две капки вода: Досега беше трудно, ама отсега нататък ще е още по-трудно. И, разбира се - да затегнем коланите. Никаква фантазия.

Че иде тежка година, предупреди и канцлерът на Германия Ангела Меркел, а финансовият министър Волфганг Шойбле каза почти същото. В това време германците похарчиха 113 милиарда евро само за фойерверки в новогодишната нощ – около два-три български годишни държавни бюджета.

Ама да не надничаме в германското канче, немците са си го изработили.

Ето пример с една друга страна, която наистина ще трябва за затяга коланите и е далеч от германското икономическо величие: Испания. Новият премиер Мариано Рахой обяви, че минималната заплата се замразява за неопределено време. Сега тя е 641 евро и десет евроцента и според разпоредбите на правителството тази сума ще може да се плаща най-много 14 пъти през годината.

641 евро са близо 1300 лева и това е около пет пъти повече от българската минимална заплата, без да броим тринайстото и четиранйстото плащане, от което испанците не се отказват. Само между другото, проста сметка показва, че такова съотношение в доходите означава, че българската производителност на труда е 20 % от испанската. Което, разбира се, е невярно – тя е около 40 процента. Губят се, значи, едни около 270 лева на човек. Изкарани, но недадени. Всеки месец.

Сравнението между България и Испания е илюстрация, че, както казват сърбите, всичко е относително. Важното е кой ще го отнесе.

Засега го отнасяме предимно ние.

Испанското затягане на коланите е болезнено, но едно е да имаш гарантирани 1300 лева и съвсем друго – 270. А цените в Испания са като българските, че даже и по-ниски. Например литър бензин на Пиринеите е с десетина стотинки по-скъп, отколкото в България, а нафтата е с цена като българската. При средно пет пъти по-висока заплата.

Искам да кажа, че испанското затягане на колана само изглежда като затягане. Истинското затягане е тук, в България и това упражнение ние го правим вече н`ам колко си години. И краят му се не види, а по всичко личи ще се иска и още.

Макро погледнато, ние сме отличниците на Европа. Микро погледнато, сме най-отзад и каквото и да си говорим, повечето хора са стопили всички резерви и като цяло няма повече дупки на колана. Няма накъде още много да се пристяга. Опитите обаче продължават.

Нивото на българските доходи е такова, че е най-сериозната спирачка за развитието на страната. Живеенето с толкова малко пари има най-малко два ефекта: или озлобление, или примирение. И в двата случая не може да се очаква такъв човек да бъде креативен, да работи с мисъл и да бъде ефективен. Той просто се затваря и гледа да оцелява. А простото оцеляване няма нищо общо с развитието.

Въпреки това командата е ясна и тя се отнася както за цяла Европа, така и за България: Затегнете коланите. Да видим има ли още накъде.