В последно време Унгария е подложена на сериозен международен натиск. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу през ден пише писма до министър-председателя Виктор Орбан, с които го предупреждава, че ако парламентът приеме един или друг закон, на Унгария ще се случат някакви лоши неща. Американският държавен секретар Хилари Клинтън също изрази безпокойство за политическата система, а завчера и Сергей Станишев в битността си на председател на Партията на европейските социалисти намери за нужно да се загрижи за унгарската демокрация.

Заедно с това международните рейтингови агенции почти синхронизирано понижиха кредитния рейтинг на Унгария и на унгарски банки до степен, която на уолстрийстки жаргон се наричат junk (боклук), а Международният валутен фонд също плаши с някакви санкции. Крайно нервирани са и няколко големи европейски банки, предимно австрийски.

Критиките срещу унгарското правителство започнаха, след като Орбан обяви план за превръщане на ипотечните кредити от чужда валута в местните форинти. Според унгарския министър-председател това ще облекчи домакинствата при обслужването на кредитите и ще върне в страната част от печалбите на чуждестранните банкови клонове, които иначе се изнасят в чужбина. Само в един от случаите става дума за 600 милиона евро, посочи Орбан.

Големите европейски банки изчислиха, че от тези мерки на правителството могат да понесат загуби до 900 милиона евро. Въпреки това банките решиха първоначално да се разберат с добро и предложиха на правителството да поемат пасиви още за 2,2 милиарда евро в замяна на обещанието, че страната няма да предприема още мерки в посока на регулиране на това, което премиерът Орбан нарече “дългово робство”.

Човек може само да предполага за какви печалби на банките става дума, след като те са готови доброволно да се откажат от над 3 милиарда евро.

Орбан обаче не кандиса на сделка и прокара закони, които му позволяват да контролира по-изкъсо лихвената политика на централната банка и влиянието на банковите лихви върху икономиката на страната и живота на унгарците.

В резултат последваха още критики, грижа за свободата на словото, рейтингови тесли и откровени заплахи.

Консервативната партия на Орбан ФИДЕС спечели през май 2010 година общите избори и доби квалифицирано мнозинство в парламента, което й позволява да променя основни закони, включително конституцията. ФИДЕС наследи от социалистите на Дюрчани икономика в криза и огромни публични дългове, стигащи до 80 % от брутния вътрешен продукт на страната.

Към този момент Унгария изпитва сериозни финансови трудности, населението – също, но е показателно, че засега няма драстичен спад в доходите на хората. Минималната заплата е около 293 евро при цени, които са съпоставими с българските – например литър бензин в момента се продава за около 2,60 лева при 2,34 в България, цените на основните хранителни стоки са горе-долу като българските.

Независимо че Унгария е силно зависима от международно финансиране и от чуждестранни инвестиции, правителството на Виктор Орбан няма страх да се противопоставя както на Европейската комисия, така и на интернационалния капитал. Например Унгария беше единствената страна, освен Великобритания, която заяви, че няма да подкрепи плановете за нов фискален съюз в ЕС, а неотдавна Орбан написа учтиво, но с твърд отказ писмо на Барозу, в което го уведомяваше, че няма да отложи приемането на два закона, свързани с централната банка.

Много е вероятно Виктор Орбан все пак да загуби битката, понеже срещу него са застанали толкова пари и сили, че на човек чак му става страшно.

Обаче ще е хубаво да знаем, че точно тези, които сега свалят кредитния рейтинг на Унгария, например “Стандарт енд пуърс”, една нощ преди фалита на “Лемън брадърс” му даваха рейтинг ААА.

На чия ли страна е истината?