Българското сирене се прави от немско мляко. Заради недостига на качествена суровина родно производство мандрите са принудени да внасят от чужбина. Най-често се купува от Германия и Унгария. Литър млечен концентрат от Германия излиза едва 50 ст. Това разказа шефът на Браншовия съюз на животновъдите в България Господин Господинов. Концентрираното немско мляко обаче е с масленост едва 0,1%. Изкупната цена на нашенското краве мляко в момента пък е между 72 и 75 стотинки. Мандрите ги плащат с охота, но обикновено качественото мляко стига само до големите преработватели от бранша. Останалите трябва да търсят алтернативи като вноса. Причината за големия недостиг на суровина са все по-намаляващият брой животни. Според официалната статистика кравите и овцете, които се отглеждат за мляко, както и самото производство на мляко са намалели няколко пъти за последните 20 г. Най-драстичен е спадът на овцете - 6-7 пъти - от 10,5 млн. на 1,3 млн. Въпреки че националните помощи за сектора се увеличават, те все още не са достатъчни, за да стимулират животновъдите да увеличат броя на добитъка. "Тази година помощта, която получават нашите животновъди, трябваше да достигне 50 на сто субсидията на старите страни членки на ЕС и това ги прави абсолютно неконкурентоспособни", казва Господинов. Това според него обяснява защо наши мандри могат да си поръчат овче мляко от Франция и да им излезе по-евтино, отколкото нашенското, което на всичкото отгоре е кът на пазара.

Все повече намалява качественото мляко и все повече преработвателни фирми са принудени да внасят, потвърди за "Стандарт" Величко Василев един от собствениците на мандра край Добрич. "Все по-трудно става да се намира качествена суровина у нас, което пък води дотам, че можем да предлагаме качествени продукти", казва Василев. Заради свития пазар производителите са принудени да продават продуктите си под тяхната себестойност, твърди той. Качествено сирене на практика излиза по 8-10 лв., но го даваме за по 6-7 лв., споделя производителят. Фирмите в млечния бранш са направили съкращения на персонала между 10-15 на сто. Причината е, че с толкова се е свил обемът на работата. Това ще рече, че българите ядат с 10-15 на сто по-малко сирене и кашкавал. Догодина потреблението вероятно ще намалее още и затова част от мандрите може би ще фалират, прогнозира Василев. Млекопреработвателите в селските общини на Варненска област вече са намалели. Причината обаче не е само свитото потребление, но и новите европейски изисквания за качеството на преработеното мляко. Заради тях все по-трудно става да се набави истински качествен продукт, а дори да се намери, той струва скъпо.

Сипват вода, за да печелят повече

Някои производители на мляко му сипват вода, за да печелят повече. Това не е тайна за никого, но номерът минава, защото малко мандри имат практика да проверяват всеки ден качеството на постъпващата суровина, споделиха производители от Благоевградския край. Една от причините мандрите да си затварят очите е, че млякото не достига. В Пиринско няма големи стопанства. Най-много се отглеждат по стотина крави. Това твърди животновъдът от Благоевград Димитър Бакалов. Според него масово се отглеждат едва по две-три крави в региона. Доста хора са се отказали през последните години от животновъдството заради ниските изкупни цени на млякото. "Големият проблем е това раздробяване. Не може такива като мен, които гледат по 50-60 глави добитък и плащат заплати и осигуровки на работници, да получават еднакви субсидии на глава добитък, заедно с тези, които имат по 3-4 крави и сами се грижат за тях", смята Бакалов. В Пиринско има само една мандра, която е в разложкото село Елешница. Изкупната цена на млякото е според качеството и количеството му. На тези, които предават по тон мляко на мандрата на ден, цената е по 70-80 стотинки за литър. Тези, които предават едва по 100-тина литра, получават не повече от 50-60 стотинки за литър.