С едноминутно мълчание в памет на Вацлав Хавел започна публичният дебат в пленарната зала на Народното събрание по темата „Две години след Лисабон - Европа накъде"?

Специални гости и участници в дискусията са Жан Доминик Джулиани - президент на фондация „Робер Шуман" и Елмар Брок - член на европейския парламент.

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева подчерта, че българският парламент трябва да бъде територия на европейския дебат за това, каква Европа ни е нужна и не само по въпросите за по-нататъшното съществуване на ЕС, а и как да бъде укрепен.

В дискусията се включи и новоизбраният президент Росен Плевнелиев, което по думите на Цачева е знак, че трябва да търсим широка обществен подкрепа по-важните въпроси.

„Българите изповядват културата на стабилност. Тя трябва да бъде имплантирана в главите на 500 млн. европейци", заяви Плевнелиев и подчерта важността на двете думи „стабилност и устойчивост".

„Харчим толкова, колкото можем да си позволим, което е важно, за да стоим здраво на земята, да имаме доверие и да можем да растем", добави той.

По думите му България показа, че може да бъде пример за европейските държави.

Почти всички европейски държави в годините на растеж се увлякоха по харченето, произведоха се планини от дълг, колосални суми, които дори и в добри времена за икономиката не се намалиха, не се изградиха буфери, с които да може в тежки времена да се покрият тези колосални задължения. С едно малко изключения - една малка България точно във времената на икономически растеж успя да изгради буфер. Може да бъде давана за пример на всички наши европейски партньори и приятели", заяви Плевнелиев.

Той посочи, че в последните 10 години България успя да намали своя дълг от 100% от БВП през 2001 г. на 16 % от БВП през 2011 г.

Според Плевнелиев България е пример и за тежки реформи. Той припомни проведената в България приватизация и отбеляза, че чрез приватизация България направи тежки реформи, както и че именно приватизацията сега чака много от европейските ни партньори.

След фалита на българската банкова система през 1996 година България си написа домашното. Нашата банкова система е символ на независимост, изтъкна Плевнелиев и подчерта, че сега е необходими обединяване, необходими са отговорни действия на всички заедно, като България ще бъде проактивна.

Ще бъдем един от най-солидарните и един от най-отговорните членове на ЕС. Ще изковем нашето общо бъдеще така, че най-голямата икономика на планетата да покаже своята сила и да завоюва своето първо място на тази планета", добави Плевнелиев.

Жан Доминик Джулиани каза, че не е особено удовлетворен от договорите от Ница и Лисабон и че тези два договора трябва да се усъвършенстват. Много е трудно за гражданите на Европа да разберат как функционират институциите на ЕС, отбеляза Джулиани.

Според него имаме нужда от Европа на високи скорости, имаме нужда от бърза реакция на кризата на недоверие и реакция на недоверието на външните инвеститори .

Джулиани похвали България за положените усилия за намаляване на публични дълг, призна, че Европа има дългове, но и изтъкна данни, които показват, че задлъжнялостта в Европа е далеч по-ниска отколкото в Япония, където е 200 % от БВП или отколкото е в САЩ където е над 90% от БВП.

„Ние, ЕС - 27-те страни, се оказваме най богатите", коментира той.

Според оценката на Джулиани не сме достатъчно обединени по отношение на нашата история и не полагаме достатъчно усилия за обединение, а някои страни предприемат действия, които поставят на карта стабилитета на ЕС, добави той.

Елмар Брок подчерта от своя страна, че трябва да провеждаме такава социална политика, при която да не изконсумираме всички ресурси.

Според него само намаляването на дефицита не означава решаване на проблемите.

Важно е да можем следващите няколко години да наберем 359 млрд. евро, които да фокусираме за по-добра конкурентоспособност, подчерта той.

По негова оценка сегашната криза не е само финансова, тя е криза на доверието и трябва да обясним на гражданите какви са предимствата на това да се изправим заедно срещу проблемите.