На 27 ноември се навършиха 92 години от подписването на Ньойския договор. Тази година датата, за разлика от друг път, мина без много шум. Може би защото се падна в неделя, та дори и най-върлите националисти не си развалиха почивния ден с демонстрации.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Откакто е подписан през 1919 година, Ньойският договор е отбелязван като една от най-черните дати в българската история. Съгласно договора, подписан от тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, България губи 11 000 квадратни километра територия по западната си граница, населена с етнически българи. Взема я кралството на сърби, хървати и словенци.

Румъния задържа Южна Добруджа, завзета по време на Междусъюзническата война през 1913 година и ще я върне през 1940 чрез Крайовската спогодба, а сърби и гърци си поделят Беломорска Тракия и по-голямата част от Македония.

Общо около 600 000 българи остават извън пределите на родината.

На България са наложени репарации от колосалната за ония времена сума от 2,25 милиарда златни френски франка плюс плащания в натура – въглища и жив добитък. Страната е принудена да приеме ограничения на армията до 20 000 души, без право на тежко въоръжение и да премахне наборната войска.

Във финансов план България губи изцяло суверенитета си, като всеки външен заем трябва да бъде одобряван от победителите в Първата световна война, а плащането на репарациите има предимство пред всички други плащания.

Ньойският договор е част от т.нар. Версайска система, която победителите в Първата световна война налагат на победените страни. Освен Ньойския договор, има още четири подобни унизителни “споразумения” – с Германия, с Австрия и Унгария като правоприемници на разпадналата се обща империя, и с Турция.

Днес вече историците са категорични, че несправедливият Версайски мир е основната причина за Втората световна война. Оставена без избор, Германия тръгва по пътя на реванша и с идването на власт на Хитлер взривява реда и сигурността в Европа и света, повличайки след себе си и други унизени от Версай страни, включително и България. Резултатът е най-кървавата война в историята на човечеството, над 60 милиона жертви.

Ако патетиката отстъпи място на способността да се извлича полза от историята, поуките от Ньойския договор са поне две.

Първо, независимо от днешното положение, Европа не винаги знае какво прави е не винаги е права. Ньойският договор е основната причина за последвалата ориентация и съдба на България, включително близо 50-годишния комунистически режим. А той е наложен на България от тогавашния френски министър-председател Жорж Клемансо, един истински европеец.

И второ, Версайската система е доказателство, че не е възможен траен успех на каквото и да е дело, ако не е спазен принципът на диалога. Победените в Първата световна война страни изобщо не са били поканени при обсъждането на договорите, когато те са станали готови, просто им е наредено да ги подпишат.

И при първата сгода те тръгват да си отмъщават.

Тези поуки, особено втората, се отнасят не само до международните отношения. Ама кой ли днес чете историята.