След 1 януари догодина яйцата ще поскъпнат, защото влизат в сила изискванията за хуманно отношение при отглеждане на стокови кокошки носачки. За да отговорят на европейските претенции към живота на пернатите, нашите производители вече са направили сериозни инвестиции в нови клетки и оборудване. Над 80 на сто от българските птицеферми са превели производството си в съответствие с европейската директива, съобщи за „Монитор” председателят на Съюза на птицевъдите в България проф. Борис Стоименов. Документът за хуманното отглеждане е публикуван преди 12 години, но влиза в сила от 1 януари 2012 г., без да позволява компромиси за новите страни членки, решиха в Брюксел. След Нова година всяка птица трябва да има поне 750 кв. см жизнено пространство, дъска за острене на нокти и място за кацане, гласят новите изисквания. „Извън закона” може да се окажат 51 млн. пернати в цялата общност, които се отглеждат в обикновени клетки, уточни комисарят по здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали.

Алтернативните технологии за отглеждане на носачки са от 40% до 100% по-скъпи, отколкото конвенционалните, уточни проф. Стоименов. Нашите птицевъди се ориентираха изключително към подобрените клетки, каза той. Те позволяват пълна автоматизация на производството. По последна информация 68 на сто от кокошките в ЕС се отглеждат по този начин. За да се преобразува една кокоше място, са необходими от 60 до 80 лева. „Свободните кокошки”, за които се говори много в последно време, се отглеждат най-трудно. В България няма стопанство за промишлено отглеждане на „свободни кокошки”, каза Стоименов. Тази технология е най-скъпата, позволява много движение на животното, което обаче води до висок разход на фураж. Стадата трябва да са по-малки, до 2500 кокошки в едно помещение, и на всяко пораснало пиле трябва да се осигурят по 4 кв. м площ на поляна със сенки и други екстри.

Продукцията от кокошки, които се отглеждат в тесни клетки, ще може да се преработва, но не може да се предлага нито на вътрешния пазар, нито да се изнася в чужбина, уточни проф. Стоименов. Хората, които не оправят стопанствата си, вероятно ще заколят птиците. У нас след 2009 г. е било забранено да се внасят конвенционални клетки, но въпреки това има направени нови птицеферми с тесни клетки.

Около 12 евро струва преоборудването на едно кокоше място според производителя на яйца от Плевенско Александър Дъков. Това обаче е доста скъп процес и за да направи инвестициите, той е кандидатствал за средства от фонд „Земеделие”. В момента има постигнато споразумение с аграрното ведомство производителите, които имат одобрени проекти и работят по тяхната реализация, да имат възможност да изпълнят ангажиментите си до края на март. В момента Гърция, Италия, Испания и още няколко страни изобщо не дават информация за състоянието на птицефермите си в това отношение, каза Дъков. Производителят е категоричен, че високите инвестиции не са по силите не само на българските производители, но и на другите фермери в Европа. И това ще доведе до фалит на много компании за производството на яйца. Според един от най-големите производители на яйца в Северна Гърция, който работи в района на Александруполис, ако се изпълнят докрай евродирективите за хуманно отношение към кокошките, яйцата ще се купуват от аптеката. Недостигът на яйца у нас ще се усети един-два месеца след задължителното въвеждане на директивите, пресметна производителят.

Под натиска на вноса нашите производителите имаха през тази година проблеми с реализацията, защото яйцата от други страни в общността, предимно Полша, влизаха у нас на цени, по-ниски от себестойността на продукцията. В момента цените са прилични и за производителите, и за потребителите, каза проф. Стоименов. Има обаче голям внос на птиче месо – над 80 000 тона, при наше производство 106 000 тона общо